Александра дори се разсмя весело, докато рошеше с обич козината на врата на кучето си.
— Той иска да печели точки, Божик, но не вярвам, че ще хареса нашите, не мислиш ли?
ГЛАВА 16
Измина цяла седмица без спречквания и инциденти, тъй като Васили и Александра полагаха всички усилия да се избягват един друг. И двамата биха предпочели дори да не се виждат, но това бе невъзможно, въпреки че Васили продължи за язди всеки ден далеч пред основната група.
Два пъти бяха лагерували на открито и въпреки че Александра очакваше разгорещени възражения от градското конте, за какъвто продължаваше да смята Васили, очакванията й не се оправдаха. Той не се противопостави нито веднъж. Ако имаше представа за истинските чувства на Васили, Александра щеше да разбере, че е била съвсем близо до ново стълкновение. Но за краткото време, което бяха прекарали заедно, Васили бе разбрал, че за нея конете й бяха от първостепенно значение и че тя никога нямаше да си позволи да направи компромис, касаещ тяхната сигурност. Истината бе, че той също не обичаше да пътува през нощта. Ако бе възразил, щеше да го направи само заради възможността отново да кръстосат шпагите, но пред себе си признаваше, че в сегашното си състояние не бе в настроение за такива неща.
Съвсем не бе доволен от успеха си спрямо Александра. Лазар беше прав — не можеше да остави съдбата си единствено в ръцете на майка си. Васили наистина вярваше, че тя ще забрани този брак, след като разбере какво поведение и маниери има Александра, независимо от титлата на баронеса. Но съществуваше и вероятността майка му да сметне, че е в състояние да превъзпита Александра. И въпреки че Васили смяташе подобна възможност за напълно нереална, знаеше, че мнението му нямаше да бъде взето под внимание, ако майка му си наумеше да опита.
Когато за пръв път му бе хрумнала мисълта да отбягва Александра, тогава това му се видя идеалното разрешение. Никоя друга жена, която познаваше, не би понесла такава липса на внимание от негова страна. Дори би стигнала до крайности само за да си отмъсти. Но годеницата му не беше като всички жени. А това, че изглеждаше напълно доволна, когато я пренебрегваше, го дразнеше ужасно. Вероятно би било много по-добре, ако първо я бе съблазнил, а след това да й покаже пренебрежението си. Дяволско създание! Не можеше ли да се държи като жена? Трябваше ли да бъде различна във всяко едно отношение?
Дори в редките случаи, когато разменяха по някоя дума и той изразеше с пълна сила своето презрение, то като че ли просто не можеше да стигне до нея. Васили дори започна да подозира, че тя изпитва удоволствие, когато той й се присмива. Но в действителност не беше сигурен, защото не можеше да се залови за нищо: нито леко потрепване на устните, нито болка в красивите й сини очи. На това подозрение го навеждаше само спокойният й и невъзмутим поглед.
Истината бе, че той се чувстваше не на мястото си, изпитваше странна неловкост с годеницата си. Бе свикнал да се оправя с жените само по един начин — с пресметнат чар и маниери — който не можеше да приложи към Александра, особено ако искаше тя да го презира.
Беше грешка да я целува онази вечер, още по-голяма грешка бе да се опита да я целуне отново, дори и ако го бе направил само да я принуди да се откаже от скандалите на публични места. По-добре да не бе откривал как идеално прилепва тялото й към неговото. И определено бе по-добре да не бе научавал, че устните й имат вкус на амброзия, че косата й е като мека коприна, а кожата й — като кадифе. И онези прекрасни гърди, притиснати до неговите…
Още по-лошо беше, че не бе опознал и изследвал изцяло тези гърди, докато имаше тази възможност, защото сега си представяше как ги гали, как дразни с език зърната им, как копнее за допира на прекрасната кожа. Васили искаше тази жена да стене и да се гърчи от удоволствие в ръцете му. Но изобщо не трябваше да мисли за нея, не и по този начин!
— Не мога да разбера дали се опитват да те предпазят от неудобството от още една скандална сцена на Александра или й помагат да държи другите момичета далеч от теб — заяви неочаквано Лазар.
Двамата се бяха настанили в малка усамотена трапезария по молба на Васили, но тя представляваше само ниша, открита от една страна към общото помещение, където се бяха настанили останалите. Васили погледна в тази посока, за да разбере за какво говори Лазар, и забеляза, че близнаците Стенка и Тимофей си съперничеха за вниманието на помощник-готвачката. А до самата готвачка се бе изправил третият брат Конрад и й шепнеше нещо.