Выбрать главу

— Поне можеш да опиташ.

Лазар направи недоволна гримаса, но кимна в знак на съгласие.

— И кога трябва да постигна това чудо? Още тази вечер ли?

Въпросът изглежда изненада Васили и го накара да се намръщи.

— Не. Не искам да провалиш шансовете си, като действаш твърде прибързано. Първо обмисли тактиката си.

Лазар изобщо не се съмняваше, че ще получи категоричен отказ от Александра.

— Разбира се.

Докато двамата приятели разговаряха, музикантите бяха започнали да свирят игрива народна песен. Трима мъже станаха от местата си и започнаха на танцуват енергичен руски танц, който обикновено се изпълняваше само от мъже.

Близнаците ги наблюдаваха снизходително до момента, в който внезапно скочиха и се присъединиха към танцуващата група и Васили трябваше да признае, че те определено бяха по-енергични и танцуването им бе в кръвта.

Васили също знаеше този танц, но от години не бе танцувал. За това се изискваше силни бедра и отлично равновесие, тъй като краката се изхвърляха напред във въображаем ритник и… Васили остана вцепенен на мястото си, неспособен да повярва на очите си. Александра не би посмяла…

Напротив, тя направи точно това. Присъедини се към танца на мъжете, а те очевидно нямаха нищо против. Повечето мъже от имението вече се носеха в лудия ритъм. Виковете станаха оглушителни.

— Проклет да бъда, тя никога не спира да ме изненадва! — възкликна Лазар, застанал зад Васили.

Приятелят му обаче не го чу. Бе впил поглед в красиво оформените бедра на Александра, когато при всяко приклякване и ритник във въздуха широките панталони се изпъваха по тях, гледаше омаян как гърдите й се полюшваха при всеки подскок, а лицето й грееше от удоволствие. Трябваше да погледне от по-близо. Не бе необходимо да се включва в танца, за да постигне целта си, но направи точно това.

По-късно същата вечер, когато вече си бяха легнали в единственото легло в стаята, тъй като в гостилницата нямаше достатъчно място за толкова хора, Лазар не преставаше да се смее, само като си помислеше за неочакваната поява на Васили сред кръга от танцуващи. Беше се представил добре и Александра не можеше да не е впечатлена. Вероятно това бе първото нещо, което вършеха заедно и за което бяха постигнали пълно съгласие, без да си разменят и една дума. Но когато танцът свърши, и двамата се смутиха.

Васили също все още не беше заспал, но за разлика от Лазар, не си мислеше за танца. Неочаквано, той леко прочисти гърлото си и се обърна към приятеля си:

— Забрави какво ти бях казал.

За пореден път Лазар веднага разбра за какво мисли приятелят му, а в този случай това бе съблазняването на годеницата му.

— Вече съм го забравил — увери го Лазар, като изпусна въздишка на облекчение.

Васили обаче не изостави темата.

— Всъщност не го мислеше сериозно, нали?

— Само се заяждах с теб.

— Добре.

С огромно усилие Лазар се въздържа да не се изсмее високо, но, по дяволите, изобщо не беше лесно.

ГЛАВА 17

На следващата сутрин заваля сняг. Снежинките се стопяваха почти веднага, след като докоснеха земята, но температурите паднаха значително. А групата все още не бе достигнала планините, където щеше да стане много, много по-студено.

Александра обичаше такова време, но сега не изпита радост, защото твърде много неща се въртяха в ума й. Планът й не се осъществяваше така бързо, както бе смятала. Всъщност той изобщо не се осъществяваше.

Васили не й бе направил нито една забележка относно маниерите й на масата. Една вечер близнаците се сбиха и вместо да ги спре с една дума, както правеше обикновено, Александра се престори, че е заинтересувана от боя и ги окуражи. Но Васили и този път не направи никакъв коментар. Все още не бе забелязал, че бе започнала да мирише лошо, въпреки че Нина постоянно се оплакваше. Не бе изненадан и когато миналата вечер тя се впусна да танцува един чисто мъжки танц, дори се присъедини към танцуващите.

Единственото, което изобщо бе забелязал бе необичайният й начин да го накара да й бъде верен. Ако си бе мислила, че така ще го накара да развали годежа, явно се бе излъгала. Но дори и тогава не се бе ядосал както се очакваше, което означаваше, че щеше да е нужно много повече, за да го накара дотолкова да се отврати от нея, че да прекъсне връзката им. Разбира се, тя нямаше намерение да престане да осуетява неблагоразумните му постъпки, що се отнася до жените, на обществено място или когато са сами. Втората възможност обаче не беше нито толкова задоволителна, нито толкова скандална. Дали неудобството му от сексуалното неудовлетворение бе голямо?