Ако случаят бе такъв, може би не би било зле да дойде ред на още една „сцена“. Този път една демонстрация на необузданост и лош характер, нещо, което не е свързано с Васили, за да му покаже, че дори и ако той се държи безупречно, тя все още може да представлява неудобство за него. Тази идея постепенно се оформи в главата й и когато същия ден я обсъди с братята Разин, те се съгласиха, че не няма да навреди, ако опитат.
Тимофей предложи той да стане причина за гнева й, но Стенка възрази, че това е негова привилегия, а тя ги увери, че няма нищо против да крещи и на двамата. А причината? Александра реши, че не е необходимо да има определена причина и ако Васили поиска да я узнае, тя просто ще му каже, че това не е негова работа.
Би предпочела да осъществи замисъла си в някой град, където ще има много повече зрители, но преди да се стъмни, не стигнаха до никакво населено място и отново издигнаха лагера си на открито. Тя бе твърде нетърпелива да види каква ще бъде реакцията на Васили, затова не искаше да отлага. Все пак се наложи да почака, тъй като, както обикновено, той яздеше далеч напред и щеше да отнеме известно време, докато разбере, че те не го следват.
Но измина повече от час, след като се стъмни, когато Васили се върна в лагера. Времето бе достатъчно, за да се усъмни Александра, че той си е намерил жена. Затова, когато той пристигна в лагера и тя започна да ругае близнаците колкото й глас държи, гневът й изобщо не бе преструвка.
За нещастие, речникът й с ругатни бе твърде беден. И след като не бе помислила предварително за това, трябваше да спре тирадата си, за да прошепне на единия от близнаците:
— Вече не мога да намеря обидни думи, с които да ви нарека. Бързо, кажете ми няколко!
Тимофей едва успя да прикрие с ръце усмивката си, но Стенка с удоволствие откликна на молбата й, а когато тя продължи да крещи и да ги ругае най-безобразно, страните й горяха от смущение. Но тъй като бе с гръб към Васили, той не можеше да види реакцията й, можеше само да чуе скандалните думи.
Александра с нетърпение очакваше да научи как бе реагирал той и не можа да се удържи отново да се обърне към Стенка.
— Изглежда ли подобаващо скандализиран?
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Алекс, но Васили просто си умира от смях.
В първия момент тя бе твърде изненадана, за да отговори, след това раменете й се отпуснаха в израз на отчаяние.
— По дяволите, какво да направя, за да изкарам от търпение този човек?
Стенка вече не можеше да се удържи и открито се смееше.
— Би могла да опиташ да танцуваш гола из лагера. Това трябва да го накара да реагира, а ние останалите, разбира се, ще гледаме отстрани.
— Разбира се, че така ще направите! — отвърна тихо тя, преди отново да ги засипе с цял куп обиди.
След това тя се отдалечи с бързи крачки, ядосана както на тях, така и на себе си, тъй като отново не бе успяла да постигне целта си. Беше направо бясна на Васили, тъй като не бе реагирал, както бе очаквала. Защо той изпитваше удоволствие, слушайки я да бълва ругатни? Не разбираше ли, че ако тя можеше да направи такова нещо тук, нищо нямаше да й попречи да го направи и във всекидневната, където можеше да присъства и самият крал?
Васили бавно я последва при конете, където бе отишла, за да се успокои. Те винаги й въздействаха по този начин. Но не и днес. Въпреки това Александра продължи да се движи сред тях, като се опитваше да не обръща внимание на човека зад себе си, тъй като инстинктивно чувстваше кой е той. Това бе другата причина, която й пречеше да се успокои. Изобщо не й харесваше, че можеше да усети Васили по същия начин, както кобилите усещаха, когато към тях се приближеше някой жребец.
Той не я изчака да се обърне.
— Предполагам, ще ми кажеш защо беше толкова ядосана на казаците си.
— И защо да ти казвам?
— Защото те питам.
Александра промени решението си да му каже, че това не е негова работа, тъй като присъствието на конете й подсказа една правдоподобна лъжа. Тя се обърна, но, както често се случваше напоследък, остана занемяла пред красотата му. Всеки път, когато се озовеше толкова близо до него, разбираше, че й е трудно да диша, а какво остава да води разговор! Накрая успя.
— Позволили са на Принц Миша да се съвокуплява с една от кобилите.
— И какво от това?
— Те много добре знаят, че аз трябва непременно да присъствам — обясни тя, тъй като това си беше чистата истина.
— Ти наистина ли гледаш?
От изражението му Александра разбра, че най-накрая е успяла да го шокира, и то с нещо, което прави в действителност, а не се преструва само заради него.