— Разбира се, че гледам. Те са моите любимци и аз се грижа за тях повече, отколкото друг би могъл да си представи. Трябва да съм сигурна, че кобилите са в добро състояние и не са наранени — мисля, че всеки, който отглежда коне, би постъпил по този начин.
— Но…
— Да?
Васили се изкуши да й възрази, че това не е обичайно за жена, но тя полагаше всички усилия да се държи не по женски заради него и този факт го накара да остави темата и да се насочи към друга.
— И къде беше, че не видя какво се е случило?
Александра му се усмихна.
— Не знаеше ли? Ти не си единственият, който язди сам далеч от групата… — Александра понечи да добави „в търсене на удоволствия“, но той не й даде тази възможност.
— Какво си направила?
— Разбира се, когато яздя — продължи тя, — не се придържам към пътя, както правиш ти. Намирам дивата природа наистина вълнуваща.
Александра успя да изговори тези думи доста убедително, но вместо да се хване за тях, той се обърна към нея с абсолютна увереност.
— Лъжеш, Алекс.
Александра скръцна със зъби.
— Разбира се, че лъжа, но как разбра?
Васили се намръщи.
— Какво трябва да означава това? Да не би да ти е станало навик?
— Разбира се — отвърна неочаквано тя. — Животът така е много по-интересен, не мислиш ли?
— Не, не мисля — отвърна твърдо той. — Животът е достатъчно интересен и без да го усложняваме. Няма значение. Ти отдавна не си дете. Не е моя работа да променям навиците ти.
Снизхождението му отново разпали гнева й, което бе за предпочитане, отколкото да се преструва, че е ядосана на приятелите си.
— Колко благородно от твоя страна, Петров. Въпреки това не очаквай от мен да бъда щедра. Но и двамата знаем какви твои навици се опитвам да променя.
Той не се улови на въдицата й, но усмивката му бе фалшива, подобно на нейната.
— Навици, които ти само си мислиш, че променяш. Колкото до това откъде знам, че лъжеш, ще ти кажа, че ако бе отишла да яздиш сама, един от моите хора щеше да ме намери, за да ми съобщи, а друг щеше да те последва.
— Значи си наредил да ме следят? Тогава ще трябва да ти отвърна със същото. Ще започна с това, че утре ще разбера какво си правил днес.
Васили повдигна изненадано вежди.
— Искаш да кажеш за фермерската къща, която открих…
— Ти развратно ко…
— Хайде сега, в какво ме обвиняваш? — Васили едва не се разсмя, толкова бе доволен от това, което си мислеше Александра. — Случи се така, че когато пристигнах във фермата, почти се беше стъмнило, така че нямах време да флиртувам. Но тъй като заговорихме за това, позволи ми да ти напомня, че твоето собствено държание трябва да остане абсолютно безупречно в това отношение — поне докато ми родиш наследник. След това можеш да правиш каквото си искаш.
— О! Обаче имам намерение да правя каквото си искам и не се нуждая от позволението ти. А ти преживя последната си вулгарна връзка.
Васили не можеше да повярва на ушите си.
— С други думи, ти можеш да правиш каквото си искаш, а аз не мога?
— В това отношение вие, мъжете, достатъчно дълго се разпореждате. Крайно време е някоя жена да ви отвърне със същото.
— Но тази жена няма да бъдеш ти, скъпа — отвърна студено той. — Обичаш да режеш уши, така ли? Но аз ще постъпя много по-жестоко с мъжа, който те докосне, поне докато…
— Знам, знам, вече ми го каза — прекъсна го нетърпеливо тя. — Какво те кара да мислиш, че мога да раждам деца? Може би вече съм опитала и не съм могла?
От изражението му разбра, че очевидно бе засегнала болното му място.
— Тогава може би е по-добре да опитаме предварително.
— Дори не си го и помисляй, Петров!
Те се взираха гневно един в друг, като лицата им почти се допираха. Безизходните положения не доставяха удоволствие на никого от тях, но ето че сега се бяха озовали в точно такава ситуация. В този момент Васили сбърчи нос и се отдръпна.
— По дяволите, каква е тази миризма? Помислих си, че е от конете, но тя очевидно идва от теб.
Александра примигна изненадано, след което едва се въздържа да не избухне в смях.
— От мен? — опита се гласът й да прозвучи възмутено. — Не мириша по-различно от обикновено.
Васили отново се беше намръщил.
— Алекс, ти не миришеше, когато те срещнах за пръв път.
В отговор тя само сви рамене.
— Когато ме срещна, тъкмо бях се изкъпала, което правя един път в месеца.
— Един път в месеца? — Васили едва не се задави.
Александра отвори широко очи от изумление.
— Мислиш, че се къпя твърде често? И аз винаги така съм смятала, но татко настояваше на противното.