Почти веднага настигна Васили. Той вече бе слязъл от коня и крачеше възбудено под дървото. Дори не й даде възможност да слезе от своя кон, а я свлече от седлото, след това внезапно я пусна и отново възобнови нервното крачене насам-натам.
Александра никога не бе го виждала такъв, никога не си бе представяла, че конте като него може да бъде способно на такава ярост. Тя се опита да постави известно разстояние между тях и да изчака това, което имаше да й каже. Но щом понечи да се помести, с едно светкавично движение Васили отново скъси разстоянието помежду им и се надвеси застрашително над нея, а очите му хвърляха гневни искри.
— Нямам намерение повече да търпя това! — изсъска той. — Никакви заплахи повече от твоя страна, Александра! Ще си лягам с всяка жена, която поискам и когато поискам, а ако още една избяга в панически ужас от мен, тогава ще си легна с теб!
Не това се бе надявала да чуе, но пък можеше да бъде и по-лошо. Скръсти ръце пред гърди и го погледна спокойно.
— Не, няма да го направиш! Докато ми принадлежиш, ще ми бъдеш верен. Вече ти го казах и не знам защо ме караш да ти го повтарям. Освен това няма да си легнеш с мен, докато не се оженим. А ако си искаш жените, Васили, знаеш много добре какво да направиш!
— И мислиш, че ще се съглася с условията ти? — Васили вече крещеше.
Александра разбираше, че той ще се засегне, ако тя му отговори спокойно, докато той кипи от гняв, но въпреки това постъпи точно така.
— Никой не казва, че трябва да се съгласиш, Петров. В такъв случай ще трябва да понесеш последствията.
Васили отново започна да крачи възбудено. В този момент той излъчваше непреодолим чар — бе толкова опасен и непредсказуем. Александра би трябвало да се страхува, но изобщо не изпитваше страх. Те нямаше да водят този разговор, ако той не бе посетил онази жена. А я бе посетил с намерението да я люби и щеше да направи точно това, ако не бяха разказали на Александра за нея и не бяха й занесли нейното кратко съобщение. Васили бе виновен за всичко това. Заля я горчиво чувство на гняв и разочарование.
— Откъде, по дяволите, си научила за… за…?
— Клаудия?
— Да, Клаудия, или както там се казва.
Това, че той не бе сигурен за името на жената, би трябвало да успокои Александра, но то я накара да изпита още по-голямо отвращение. Този човек очевидно имаше толкова много жените, че не смогваше да запомни имената им. Тя вече бе разбрала този факт, но сега Васили й предостави и доказателство.
Но Александра нямаше намерение да му покаже колко разстроена бе и за да прикрие смущението и болката си, просто сви рамене с престорено безразличие.
— Ще се изненадаш колко сведения можеш да получиш срещу няколко дребни монети.
— И ти я посети, така ли? Кога? Ти изобщо не си напускала гостилницата.
Очевидно шпионите му не са могли да мигнат цяла нощ.
— Нямаше нужда да я посещавам — отвърна тя, като се стараеше гласът й да звучи спокойно и безстрастно. — Написах й бележка и изпратих един от моите хора да я занесе. Очевидно, бележката е предадена съвсем точно.
— О, не се съмнявам! — изсумтя той. — Вече разбрах, че твоите хора са прекалено усърдни във всичко.
— Това се нарича преданост, Васили!
— Да не намекваш, че аз нямам предани хора?
— Ти го каза — отвърна тя, като се подсмихна едва-едва. Васили веднага настръхна, въпреки че в гласа му се долавяше само възмущение.
— Ако не си разбрала, ще те уведомя, че моята преданост не се поставя под съмнение, но е запазена само за определени хора.
Александра чувстваше инстинктивно какъв ще бъде отговорът му, но въпреки това не можа да се сдържи и го попита направо:
— А аз не съм от тях, така ли?
— Ти го каза, — отвърна й той с нейните собствени думи, като й се усмихна победоносно.
Александра не можеше да се владее повече и също повиши глас.
— Дори и ако стана твоя жена?
— По-добре ще е, надявам се, да се опомниш преди това — изръмжа той.
— А аз се надявам ти да се опомниш, Петров!
Още веднъж те стояха в опасна близост един срещу друг и се гледаха гневно. Гърдите й се повдигаха от излизащия на пресекулки дъх и надигащия се гняв. Васили веднага забеляза това, още повече че сега вниманието му не бе отклонено от някоя необичайна миризма.
Страстта е много непостоянно чувство, което лесно може да промени посоката или обекта си. Неочаквано Васили почувства, че ще умре, ако не я целуне. А Александра не можеше да отдели поглед от чувствената му уста.