Ана постави нежно ръка върху неговата в опит да го накара да разбере.
— Може би не си забелязал, че Алекс не е нещастна. Тя изпитва удоволствие от свободата, която й даваш. Обича да се занимава с конете, което един съпруг никога няма да й позволи. Тук са приятелите й. Освен това тя те обожава, когато, разбира се, не се карате. Честно казано, мисля, че дори и кавгите ви й харесват. Замислял ли си се, че Алекс може и да не е създадена за брак? Бракът за нея може да се окаже истински затвор, да се задуши в него, освен ако не намери мъж, който също като нея не дава пет пари за това, какво би трябвало да върши една дама и какво не, а това е рядкост…
— Или пък мъж, който я обича достатъчно, за да й позволи известна свобода — прекъсна я той. — И да е в състояние да й забрани неща, в които рискува да си счупи врата.
Константин изглеждаше толкова ядосан, че Ана едва се удържа да не се разсмее.
— Да не би това да е един от мотивите ти да я омъжиш? Наистина ли си мислиш, че съпругът й може да контролира безразсъдството и неспокойната й природа, щом ти не успя?
Константин я погледна и се намръщи.
— Той може би не, но бременността със сигурност ще го направи.
Ана не можеше да оспори това. Майчинството щеше да промени живота на Александра. Най-малкото тя повече нямаше да смее да язди в див галоп. А Александра обичаше децата. Въпреки че не беше казвала нищо по този въпрос, тя сигурно искаше да има свои деца. Бе искала да се омъжи за англичанина, искрено го бе желала, така че по принцип не се противопоставяше на брака.
Ана отново въздъхна. Ако не внимаваше, щеше да стигне дотам, че да се съгласи напълно с това, което бе направил Константин.
— Отклонихме се от въпроса — заяви тя. — Ти принуждаваш Алекс и сина на Симеон да приемат брак, който изобщо не са очаквали. Най-вероятно и двамата ще се противопоставят. Поне за Алекс съм сигурна. А какво ще стане, ако не се харесат? Ако и двамата са против този брак, срещата им няма да е от най-приятните. Алекс дори ще намрази годеника си и няма да е щастлива с него.
— Това са само предположения, Ана.
— Но моите са много по-реални и много повече отговарят на истината, Константин.
— Истината ще излезе наяве, когато се срещнат — отвърна упорито той.
— А ако изляза права?
— Ако е толкова очевидно, че не си подхождат и не се харесват ще ги освободя от този договор и ще предложа компенсация на младия граф затова, че си е направил труда да дойде чак дотук.
— Слава богу, че нямаш намерение да продължиш докрай!
Той трепна, засегнат от иронията в думите й.
— Всъщност, сега, когато ти повдигна въпроси и съображения, които не ми бяха хрумнали преди, ми е по-лесно да отстраня евентуални нови препятствия.
Ана тъкмо щеше да отвърне подобаващо на това изявление, когато входната врата се отвори с трясък и на прага се появи Александра. Тя все още не ги бе забелязала, заета да отупва праха от себе си с не по-малко прашната си кожена шапка. Прахът падаше на пода в краката й, където Борзой вдигаше допълнителен облак прах, като размахваше опашка. Един непокорен кичур пясъчноруса коса се бе свлякъл от прическата и се спускаше по рамото и стигаше до кръста й.
Александра изглеждаше като казак, облечена в широки панталони, пъхнати във високите й до коленете ботуши, бяла риза с фина синя бродерия отпред и дълго до коленете палто с широки поли — обичайното й облекло, когато яздеше или се занимаваше с конете. Това, че бе прашна и раздърпана, не бе нещо ново за семейството й.
— Наистина така е много, много по-добре — прошепна Константин тихо, така че само Ана можеше да го чуе, имайки предвид това, което бе казал преди появяването на Александра. — И би било истинско щастие, ако предяви изискванията си към него още в началото на брака им и да се погрижи те да бъдат изпълнявани.
Ана стисна ядно устни, но в присъствието на Александра не можеше да му отговори както подобава. Вместо това взе чашата на Константин, в която бе останало достатъчно от питието, и без колебание го изля върху главата му.
Като забеляза какво направи Ана и изненаданото изражение на баща си, Александра избухна в смях.
— Ана? Ти си се поддала на гнева си? Но пък и аз ти казах, че ще ти повлияя зле, не помниш ли?
— Наистина, скъпа, така е. Освен това, предполагам, знаеш къде да намериш кофата и парцала.
Поглеждайки надолу към прашната следа, която бе оставила след себе си, Александра се усмихна.