Бандитите отново се разпръснаха, но не отидоха далеч. Васили забеляза, че замахваха заплашително с най-различни оръжия — кама, два меча, една тояга, но други револвери нямаше. Вече можеше ясно да види Александра.
Тя се бореше с един от мъжете, който се опитваше да я завърже с въже. Фактът, че друг мъж изобщо я бе докоснал, накара кръвта на Васили да закипи и без да се замисля, че губи най-ценното си предимство, като слиза от коня, той скочи върху мъжа, събори го и стовари дръжката на меча си върху главата му.
Васили бързо стана на крака, като залитна леко в снега, и се изправи лице в лице с още трима мъже. Четвъртият се бе нахвърлил върху Александра, беше я обърнал по корем, притискаше с коляно гърба й и завързваше ръцете й с въже. Само след миг бандитът щеше да се присъедини към останалите.
Васили вече бе овладял изненадващия и за самия себе си гневен пристъп. Дори не би се замислил за превъзхождащите го по брой неприятели, тъй като умееше отлично да си служи с меча. Но хлъзгавата земя представляваше допълнителна опасност. Спомни си единствения път, когато се бяха дуелирали със Стефан в снега и как постоянно падаха по гръб. Сега разбираше, че шансовете му да победи са още по-малки, когато срещу него имаше повече противници.
Бе напълно подготвен за първата атака от тяхна страна, която последва почти веднага. Остана на едно място, здраво стъпил на краката си, като реши, че при тези обстоятелства това е най-добрата защита. За известно време тактиката му успя. Обезоръжи един от бандитите, рани втори, беше на път да направи същото и с третия, когато изведнъж спря и се закова на място. Острието, което се заби в гърба му — не можа да определи дали бе от меч или от кама — проби наметката, палтото и ризата. Все пак, помисли си Васили, не бе мъртъв щом усещаше болката.
ГЛАВА 21
— Мъдър избор, граф Петров. Сега ми кажи дали моят добър приятел Стефан също ще се присъедини към нас.
Васили познаваше този дълбок глас. Той принадлежеше на единия от бандитите, който се наричаше Павел и беше всичко друго, но не и приятел на Стефан. Той бе висок колкото Васили, но по-мускулест. Имаше груби черти и смугла кожа и винаги бе враждебно настроен. Когато Васили хвърли поглед назад, за да се увери, че не се е заблудил и човекът, който се бе обърнал към него, бе наистина Павел, забеляза, че той не бе сам. Около него бяха застанали около десетина мъже, някои от тях — насочили оръжие към Васили.
— За мен е удоволствие да те видя отново, Павел — каза Васили със сух и враждебен тон, който напълно противоречеше на думите му. — Не, Стефан не ме придружава на това пътуване.
— Разочарован съм — отвърна Павел, като изглежда, наистина го мислеше. — Когато разбрах, че това си ти, надявах се и на още едно предизвикателство, но нищо, ти ще отговаряш и заради братовчед си.
Васили не се изненада от думите му, явно отношението на Павел не се бе променило.
— Може би — заяви той. — Но първо бих искал да се възползвам от всеизвестното ти гостоприемство. Надявам се, че селото ти не е далеч.
— Не е, в противен случай нямаше да чуем онези изстрели и да дойдем да видим какво става.
За което бе виновна единствено Александра. Ако беше спряла, щяха да видят накъде отвеждат конете й, той щеше да разбере в кое село се намират и да се върнат с останалите от групата. Тогава щяха да действат от позицията на силата, а сега бяха пленници.
За щастие Лацко, предводителят на бандитите, беше човек, с когото лесно можеше да се спазари. Той се ръководеше единствено от алчност, следователно за него всяко нещо си имаше цена.
— Бъди така добър да измъкнеш този нож от гърба ми, Павел. Лацко не обича повредена стока.
— Не се тревожи за Лацко. Той замина за Австрия за сватбата на онази кучка. Ще трябва да се разправяш с мен, жалко аристократче. Докато го няма Лацко, тук командвам аз.
Точно това имаше нужда да чуе Васили. Сега се налагаше да преговаря с един луд вместо с разумния Лацко. „Кучката“ бе дъщерята на Лацко, Арина. Преди години Павел я беше обичал, но я бе загубил заради Стефан. Това бе една от причините Павел да го мрази толкова много. Другата причина беше, че Стефан се бе дуелирал с него и два пъти го бе победил. Затова Павел мразеше всички аристократи.
— Имаш моите поздравления за лидерството, Павел, но не може ли да продължим разговора в селото, за предпочитане пред буен огън? Аз, както изглежда, замръзвам.
Павел се засмя. Половината от хората му също избухнаха в смях. Но ножът веднага бе махнат от гърба на Васили. След няколко кратки заповеди от страна на Павел, мечът му бе отнет. След това Павел забеляза Александра.