Александра все още бе облечена в дебелото си вълнено палто, което бе закопчано чак до врата й. На силната светлина на пламъците Васили можеше да види, че предната част на палтото бе мокра, тъй като по-рано бе съборена по очи в снега. Хубавите й гърди сигурно бяха леденостудени, зърната й сигурно се бяха втвърдили и само чакаха той да…
Васили изстена вътрешно и закри очите си с ръка. Какво, по дяволите, правеше? Павел седеше точно срещу него, двама от хората му бяха застанали от двете му страни, а една от жените от селото обикаляше край тях, пълнеше чашите им с бира и поздравяваше мъжете за тяхната храброст и ловкост. И какво правеше той, вместо да слуша внимателно, тъй като те можеха да кажат нещо, от което би могъл по-късно да се възползва?
Единственият интересен факт, който бе чул досега, бе, че бандитите не се бяха натъкнали на групата, както би могло да се предположи, а знаеха за пътниците много преди това. Очевидно имаха свои платени хора в селото от другата страна на планината, където Васили и групата му бяха намерили подслон предишната нощ.
Тази уговорка бе много изгодна за бандитите, тъй като винаги знаеха кога някоя група от богати пътници ще прекоси планината. Няколко преки пътя свързваха двете села и да се отиде от едното до другото, не отнемаше повече от няколко часа. А днес бурята представляваше допълнително предимство за бандитите, като им позволяваше да си вземат каквото поискат, без някой да ги види и да им попречи.
— Каква ти е тази жена?
Александра внезапно вдигна глава и впи поглед във Васили. За разлика от него тя слушаше внимателно какво се говори. Но Васили не мислеше отново да допусне грешката да отговори рязко на руски. Александра бе непредвидима. Не можеше да разчита на нея да ги измъкне от кашата, която сама бе забъркала. Ако я разгневеше, нищо чудно тя да го нападне, както постъпи по-рано с бандитите. Затова Васили се обърна към Павел на кардински:
— Баща й я даде на мен. Реших да се позабавлявам малко с нея.
Погледът, който Александра му хвърли, преди да се върне отново към храната си, му даде да разбере, че изобщо не одобрява тактиката му да я изключва от разговора. Васили изпита огромно облекчение. Съществуваше все пак вероятността тя да разбира родния му език.
— И твоето забавление се състои в това да я биеш, така ли?
Павел продължи да говори на руски, без съмнение да смути и обърка Васили. Александра рязко вдигна глава. Васили можеше отново да премине на кардински, но тъй като Павел с въпроса си вече бе създал погрешно впечатление, нямаше смисъл. Затова реши да продължи на руски. Ако Александра бе достатъчно глупава да привлече вниманието върху себе си, като се намеси в разговора, вината щеше да е изцяло нейна.
Васили прикова тъмнозлатистия си поглед върху Павел, като нарочно избягваше да поглежда към Александра.
— Казах че никой няма право да я удря, освен мен, а в това не намирам никакво удоволствие, правя го просто от необходимост. В края на краищата, тя твърде често заслужава такова отношение от моя страна.
— Но въпреки това искаш да я запазиш за себе си?
— Все още не съм се отегчил от нея, така че, да, ще я запазя още известно време. Засега тя си остава единствено моя…
Павел сви рамене, показвайки по този начин, че разбира много добре. Използваната стока губи цената си. Сега можеха да се върнат към сделката.
— Петдесет рубли, не повече — предложи Васили. Изразът на лицето му говореше, че според него дори проявява прекалена щедрост. След това се облегна на стола си, като постави едната си ръка на облегалката. — Нали точно тази цена трябваше да плати Стефан, за да върне Арина?
Това, че включи Арина в разговора, беше пресметнат риск. Но Васили вече бе предположил, че жената, която им поднасяше храната и напитките, беше любовница на Павел. Направи този извод просто от погледите, които двамата си разменяха, и от факта, че останалите мъже изобщо не я докосваха. Павел или щеше да избухне в пристъп на ревност, както правеше винаги, когато биваше споменавана Арина, или просто щеше да изостави въпроса за жените, тъй като неговата бе наблизо и слушаше.
— Сравняваш дъщерята на Лацко с тази селянка? — Той махна небрежно с ръка към Александра.
Наистина ли по лицето й премина израз на искрено възмущение? Васили не би могъл и да се надява на по-уместна реакция.
— Прав си, разбира се. Колко предлагаш тогава? Двайсет и пет?
— Четирийсет и пет — отвърна Павел, който очевидно бе съзнал грешката си.