Най-доброто, което Васили можеше да каже за къщата, бе, че е настрана от другите и предлагаше уединение. Единствената свещ, която им оставиха, разпръскваше приятна светлина. В единия ъгъл беше струпана малка купчина дърва за огрев може би защото и камината беше малка. Докато огънят прогонеше студа от стаята, щяха да изминат часове, а той нямаше намерение да чака толкова време, за да се изсуши. Въпреки това първата му грижа бе да запали огън.
Щом като се увери, че пред вратата не са поставени пазачи, Васили се отправи към купчината с дърва, но още преди да я достигне, една дървена купа връхлетя върху него, удари го в рамото и отхвръкна настрани.
— Какво по…
Васили рязко се обърна, но трябваше да се наведе, тъй като една чиния прелетя на сантиметри от главата му.
Александра бе застанала до кухненския бюфет, на срещуположната страна, и разполагаше с богат избор от съдове, като очевидно имаше намерение да ги използва всичките.
Пресмятайки разстоянието помежду им, Васили реши да говори бързо…
— Всичко, което казах за конете ти, Александра, бе единствено с цел да сваля цената, която искаше Павел. Или вече не си искаш конете обратно?
В отговор тя запрати по него една стъклена чаша, която премина в опасна близост до бузата му. Значи не беше заради конете? Васили бавно започна да се приближава към нея.
— Налагаше се да кажа също всички онези неща за теб и това няма нищо общо с парите. Ако Павел си помисли, че означаваш нещо за мен, много вероятно е да реши да ти причини болка или да те нарани, преди да те продаде обратно на мен. Той е непредсказуем и отмъстителен. Според него това, което ще нарани мен, ще нарани и Стефан, а той е готов на всичко, тъй като ужасно мрази братовчед ми.
Васили трябваше отново да се наведе, за да избегне поредната чаша, която летеше към него, но усети, че този път е налучкал причината за тревогата и гнева й. Но очевидно не бе докоснал най-болното й място, а тя вече бе започнала да се цели много по-добре. Васили понижи глас, в който се прокраднаха заплашителни нотки.
— Кажи какво има, Алекс, преди да съм изгубил търпение.
Към главата му полетя чиния, заедно с думите, които тя изкрещя в лицето му.
— Двайсет и пет рубли значи?
Господи, трябваше да се досети, че тя ще се захване първо с това. По дяволите жените и проклетата им чувствителност. Беше си мислил, че тя не прилича на повечето жени и не реагира като тях, но, разбира се, реакциите й бяха напълно нормални, и то когато на него му се искаше да не е така.
— Чу, че Стефан е платил само петдесет рубли за Арина — отбеляза Васили.
— Арина очевидно е много популярна тук, така че това не се брои. Коя беше другата жена и колко си платил за нея?
Този въпрос бе придружен от една дъска за хляб, която го удари право в гърдите: Васили бе толкова изненадан от удара, че чак след няколко секунди осъзна, че Александра се бе отдалечила от кухненския шкаф и бе насочила вниманието си към по-тежки оръжия — цепеници за горене.
Васили за миг прекоси разстоянието между тях, хвана я изотзад, като я повдигна от земята, а ръцете му здраво стиснаха кръста й. Александра изпищя. В отговор той здраво я разтърси. Тя започна да рита, като се стремеше да уцели коленете му. Шапката й бе паднала и косите й се пръснаха по лицето му. Те бяха студени и копринено меки и миришеха на пролет.
— За каква друга жена говориш?
— Пусни ме!
— Ще го направя, когато се успокоиш — отвърна той. — И така, за каква друга жена става дума?
— Онази, която спомена приятелят ти…
— Той не ми е приятел.
— … когато попита дали струвам толкова, колкото и другата.
Александра бе толкова разярена, че Васили накрая разбра защо му бе хвърляла такива убийствени погледи, когато Павел бе задал този въпрос.
— Ревнуваш ли, Алекс? — попита тихо той, приближил устни до ухото й.
— Отговори на въпроса ми, Петров!
Можеше да се закълне, че тя потрепера в ръцете му, въпреки че упорито настояваше да отговор.
— Първо ти отговори на моя въпрос или мога да си припомня едно обещание, което ти дадох, ако проявиш насилие спрямо мен…
— Ти, кучи…
Ръцете му засилиха натиска си, достатъчно, за да я накарат да замълчи, така че той добави:
— Имах намерение временно да наруша това обещание, тъй като наистина обстоятелствата са необичайни, но…