— Не ревнувам, — прекъсна го бързо тя. — Само жените, които сега се опитваш да вкараш в леглото си, ще опитат острието на ножа ми. Казах ти защо.
— Да, да, защото съм твой и ти принадлежа — отвърна той с тон, който подсказваше, че твърде често бе чувал тези думи. — Но това си е чиста ревност, скъпа.
— Ако мислиш така, си е твоя работа — изръмжа тя. — И така, коя беше тя?
— Кралица Татяна.
— Коя?
— Съпругата на братовчед ми, макар че по онова време тя беше само принцеса. Беше израснала в Америка, всъщност беше изчезнала там почти без следа, но това е дълга история, която, сигурен съм, не те интересува. А сега, не се ли срамуваш от подозренията си към мен?
— Да се срамувам от мъж, който не знае що е срам? Не, не се срамувам — възрази тя. — Какъв откуп бе платен за нея?
Васили изпусна измъчена въздишка.
— Петстотин рубли и преди да започнеш да се сравняваш с една принцеса, трябва да те осведомя, че това е смешно висока цена за жена и че Лацко очакваше цената в действителност да падне. Братовчед ми обаче бе прекалено ядосан, за да се пазари. Той просто искаше годеницата си обратно, но даде лош пример, като плати тази цена, без да възрази, което дава кураж на Павел да поставя смешни изисквания.
Тя се обърна към него с изключително високомерен тон.
— Цената, която той иска за конете ми, не е смешна.
— Така е, но ти пропускаш нещо много важно, Алекс. Това са обикновени хора с обикновени нужди. Причината, поради която продължават да водят това съществуване в планините, е, че никога не взимат прекалено много. Хората, които ограбват или от които искат откуп, изпитват само досада или гняв от причиненото им неудобство. Но ако бандитите започнат да искат твърде много, ще предизвикат безпощадния гняв на някоя високопоставена личност, която ще предприеме сериозни мерки против тях. Лацко разбира това, но не и Павел.
— Да не би да искаш да кажеш, че сме извън опасност?
— Ако Лацко беше тук, щях да ти отвърна, че наистина е така. Обаче, щом като водачът е Павел, нищо не мога да ти кажа със сигурност, особено що се отнася до нашето положение тук. А това е така, защото той мрази Стефан, както вече ти казах.
— Сега можеш да ме пуснеш, Петров.
Васили също се надяваше, че може да го направи, без тя да реагира бурно след това. Прекалено дълго я бе държал в опасна близост до себе си и тялото му реагираше по начин, който разумът му напълно отхвърляше.
— Само ако ми обещаеш, че повече няма да хвърляш разни предмети по мен.
— Мисля, че ще мога да се въздържа за известно време.
Сарказмът в гласа й бе много по-сигурен признак, че тя говори сериозно, вместо утвърдителен отговор от нейна страна. Васили бе разбрал, че когато бе ядосана, ставаше изключително откровена.
Внимателно я пусна да стъпи на земята. Загубил топлината на тялото й, потрепери от студ и веднага се обърна към купчината дърва. Не бе сигурен как Александра щеше да реагира на следващото му предложение, но се налагаше да го направи.
— Трябва да свалим мокрите дрехи от себе си.
— Знам — отвърна тихо тя.
Александра проявяваше здрав разум? Слава богу! Но след това остана поразен от мисълта, която му хрумна. Тя щеше да съблече дрехите си. Намираха се в това помещение сами, бяха ги заключили, а в стаята имаше едно-единствено легло. Само след миг болезнено почувства възбудата си и изстена.
— Какво има?
— Нищо — отвърна той, като се вцепени, стараейки се да остане напълно неподвижен.
— Имаш ли намерение все пак да запалиш огън, Петров? — попита нетърпеливо тя. — Или си мислиш, че можем да оцелеем през нощта без огън?
Той със сигурност нямаше да оцелее, с огън или без огън. Но се овладя и започна да нарежда дървата с камината.
— Кажи ми защо Павел мрази братовчед ти толкова много — обади се Александра.
Чудесно. Тя му предоставяше възможност да мисли за нещо друго, а не за това, което тя щеше да направи след малко.
— Павел беше влюбен в дъщерята на Лацко и вероятно още е. Но тя се целеше много по-високо. Преди осем години Арина срещна Стефан, когато той все още бе престолонаследник, и за известно време стана негова любовница. После двамата се скараха и тя се върна тук. Стефан я последва, за да се изяснят и по някакъв начин да я обезщети. Накрая трябваше да плати на Лацко петдесетте рубли, преди да й позволи да замине със Стефан. Павел настояваше Стефан да се бие за това право.
— И стори ли го?
— Да.
— Звучи много романтично.
Васили презрително изсумтя.
— В действителност нямаше нищо романтично. Павел се биеше нечестно, но въпреки това загуби. Проблемът бе в това, че той не умее да губи. Когато бе отвлечена Таня…