— Коя е Таня?
Васили се престори, че не е забелязал острите нотки в гласа й.
— Татяна настоява да я наричат така. Както вече ти казах, тя бе отраснала в Америка и там бе известна с това име. Не знаеше истинското си име, преди да я открием миналата година… Но аз се отклонявам от темата. Както вече ти казах, когато бе отвлечена, Стефан трябваше отново да се появи тук и Павел видя в това възможност да си отмъсти. Той отново предизвика Стефан на дуел, този път с ножове, с единственото намерение да го убие.
— И, както предполагам, Павел е загубил и в този двубой?
— Така беше, но ти сама го чу. Все още не е доволен, въпреки че последния път Лацко го предупреди, че ще го убие, ако отново предизвика Стефан.
— О, но Лацко сега не е тук и… мислиш, че преди всичко това да свърши, той ще предизвика теб? Така ли е?
Наистина ли в гласа й се долавяше загриженост? Господи, наистина ли си въобразяваше, че Александра бе загрижена за него? Невъзможно!
— Трябва да е истински идиот, за да ме предизвика.
— Да не би да мислиш, че той блести с някаква особена интелигентност?
Тя го изговори с толкова сух тон, че той едва не се разсмя. Това искрено го изненада. Кога, по дяволите, бе открил, че тя може да бъде забавна?
Цепениците най-накрая се разгоряха, като образуваха буен огън. Камината, макар и малка, щеше да затопли стаята, макар че това наистина щеше да отнеме известно време.
Васили се обърна с лице към Александра, за да й предложи да се приближи още до камината, преди да съблече дрехите си. Бе напълно неподготвен да я види вече увита в едно одеяло, а палтото, панталоните и ризата й бяха преметнати на облегалката на единия от двата стола. Краката й бяха боси. Васили затаи дъх. В ума му изведнъж изчезнаха всички мисли, след това остана само една. Беше ли Александра напълно гола под това одеяло, или бе оставила бельото си? Дали изобщо носеше бельо? Тъкмо се готвеше да се унижи, като я попита, тъй като много добре знаеше, че няма да посмее сам да се увери.
Той отклони поглед от нея, но не успя да намери нищо, върху което да го задържи, което би му помогнало да не мисли за реакцията на тялото си. Наистина ли бе поискал да останат сами? Сигурно бе загубил ума си.
— Ти можеш да си легнеш в леглото — изръмжа той. — Аз ще спя на пода.
— Не ставай смешен. Няма да се преструвам, че това положение ми харесва…
Васили отметна глава назад и рязко я прекъсна.
— В това отношение съм напълно съгласен с теб.
— … но ние не сме деца и след като тук има само едно легло, ще използваме него. След като събуеш ботушите си, ще разбереш, че студът се просмуква направо от пода. Сутринта направо ще се разболееш…
— Разбирам, Алекс! — прекъсна я рязко той.
Александра гордо вдигна глава, засегната от тона му.
— Можеш да се опиташ да привлечеш вниманието на някого и да помолиш за отделни стаи, но изглежда, нашите бандити са го ударили на гуляй. Съмнявам се, чу някой ще те чуе.
Васили също се съмняваше в това, но разбираше, че няма да се получи и ако останат двамата. Искаше я — е, всъщност не я искаше, само тялото му я желаеше, а той твърде често позволяваше желанията на тялото да ръководят действията му. Но този път не може да го допусне. Нямаше намерение да й позволи да разбере колко бе възбуден.
— Права си, разбира се. Просто не очаквах да проявиш такава чувствителност.
Напрежението не я напускаше. Отново вирна брадичка и изправи гордо гръб.
— Няма нищо необичайно да проявиш достатъчно здрав разум, за да поделиш топлината на тялото си с друг човек в нощ като тази — отвърна тя. — Недей да ме разбираш погрешно, Петров. Бих предпочела всяко друго тяло пред твоето, но след като ти си единственият тук…
— Пъхай се в проклетото легло и заспивай! — изръмжа той. — Утрото едва ли ще дойде бързо за мен.
ГЛАВА 24
Застанал до камината, готов да съблече мокрите си дрехи, Васили чувстваше погледа й върху себе си. Разбираше, че това не е така, че всичко е плод да развихреното му въображение, тъй като Александра не проявяваше никакъв интерес към тялото му. Бе изчакал достатъчно дълго и тя сигурно вече бе заспала дълбоко. И въпреки това си представяше, че тя го наблюдава, а желанието му към нея граничеше с болка.
Да легне до нея в едно легло! Това бе истинско самонаказание. Александра се бе увила плътно, а върху себе си бе успяла да струпа всички одеяла, които бе успяла да намери. Още в мига, когато легна до нея, Васили почувства топлината, която се излъчваше от тялото й. Тъй като все още бе премръзнал до кости, то го привличаше така, както никое женско тяло не го бе привличало досега, и в това нямаше нищо сексуално. Разбира се, желаеше я отчаяно, но нуждата, която изпитваше беше друга, но все така първична — простата нужда от топлина?