И все пак Васили не се осмеляваше да направи нищо. Тя бе казала, че трябва да споделят топлината на телата си, тя го бе казала, не той. Но тъй като бе възбуден до крайност, ако се поддадеше на едната нужда, нямаше да е в състояние да устои на другата. Така че остана да лежи настрани от Александра, разкъсван, от една страна, от желанието си към тази жена, а от друга — от нуждата от топлината й. Започна да трепери, след това стисна зъби, за да не затракат. Васили разбираше, че след известно време ще се стопли, както бе станало с Александра. Постепенно и възбудата му щеше да стихне. Тогава дори би могъл да заспи. Междувременно щеше да преживее най-кошмарната нощ в живота си — това, от което имаше нужда, се намираше на една ръка разстояние, но все едно бе на мили далеч, тъй като не можеше да го има.
Поне можеше да се доближи още до нея, без да я докосва. Леглото бе тясно. Лежейки на една страна, с лице към нея, той бе вече съвсем близо. Само още няколко инча…
Александра затаи дъх и рязко се изправи в леглото, когато кракът му случайно докосна нейните.
— Господи, краката ти са леденостудени!
Тя се пресегна под завивките, хвана единия му крак и го постави в скута си, като започна бързо да го масажира с топлите си ръце. Одеялото, с което се беше наметнала, се разтвори, като се държеше само на раменете й, но в положението, в което бе, Васили не можеше да види какво разкриваше то.
— Толкова ли не можа да проявиш малко здрав разум и да подържиш краката си пред огъня? — Гласът й бе изпълнен с тревога. — Не знаеш ли, че ако краката ти са студени, няма да можеш изобщо да заспиш.
Но една определена част от тялото му изгаряше от горещина, като напълно опровергаваше думите й. Но Васили не каза нищо. Не спомена също, че дълго бе стоял пред огъня, но с мокрите си дрехи, и топлината не бе успяла да проникне през тях, а бе достигнала само до определени части от тялото му.
Но тогава той не мислеше за студа, а за нея. Представяше си я гола в това легло, как той ляга до нея, а тя се обръща към него — и какво щеше да последва след това. И през ум не му мина, че тя ще вземе да го укорява и ще се опитва да стопли краката му и ще се държи така, като че ли това е най-естественото нещо на света.
Това, че тя се отнасяше с него като с дете, беше истински шок за Васили. Но самият факт, че го докосваше, макар и не по начина, по който си бе представял, го караше да си мисли за неща, които съвсем не бяха детски. А това, че изобщо Александра го докосваше, бе допълнителна изненада за него.
Не можеше да проумее защо тя постъпва по този начин. И още: защо настоя да спят в едно легло? Дали просто не се опитваше да изглади разногласията им, докато се измъкнеха от това затруднено положение, или…
Другата възможност, която му хрумна, накара сърцето му да заблъска силно в гърдите. Възможно ли бе Александра да го желае и да е прекалено срамежлива да си признае след всичко, което се случи между тях?
Кръвообращението в крака му бавно започна да се нормализира. Александра забеляза това и нетърпеливо се обърна към него.
— Сега ми подай другия.
Васили веднага се подчини и не след дълго почувства как по тялото му се разлива благодатна топлина. Не бе сигурен обаче дали това се дължеше на масажа, или на собствените му представи.
— Благодаря — каза той, когато Александра спря.
Тя кимна леко в отговор, загърна се отново в одеялото и си легна. Васили запрати предпазливостта по дяволите.
— Все още умирам от студ, Алекс — излъга той. — Мисля, че ти спомена нещо да споделим топлината на телата си…
Александра се обърна по корем и удари с юмрук по възглавницата си, като наддаде глух стон. Странно, но Васили прие това като добър знак.
— Да не си променила решението си? — Той се опита да придаде на гласа си нотки на безразличие и разочарование.
Александра изпусна шумна въздишка.
— Не съм променила решението си — след това добави твърдо: — Ако държиш ръцете си далеч от мен.
Това вече не бе добър знак. Но тя отново се обърна на една страна и се премести леко назад, а Васили се премести напред. Телата им се долепиха едно до друго и той притисна гърди до гърба й. Александра не искаше по-голяма близост, но същото не можеше да се каже за него. Васили долепи слабините до хълбоците й и обгърна бедрата й със двоите. Александра се възпротиви, като се помести леко, но той я последва, докато тя нямаше накъде повече отиде и се предаде, като отново изпусна въздишка на примирение.
Васили трябваше да потисне собствената си въздишка на удоволствие. Трябваше да свие ръцете си в юмруци, противен случай нямаше да се въздържи и щеше да започне да я докосва навсякъде. Но ако не можеше да използва ръцете си, би могъл вместо това да използва тялото си и въпреки че в момента не го осъзнаваше, постъпваше нечестно спрямо нея.