Бе шокирана от това, което беше направила. Осъзнаваше, че нито веднъж не се бе сетила за Кристофър. Нито веднъж не бе помислила, че го предава и му изневерява. Но страстта я връхлетя толкова внезапно, вълните на удоволствието я заливаха една след друга, нуждата да задоволи напиращото желание бе толкова голяма, че тя не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен да го задоволи.
Никога не бе си представяла, че страстта може да бъде толкова мощна и всепоглъщаща. В този момент й се искаше никога да не бе узнавала това. Искаше й се също по някакъв начин да хвърли вината върху Васили, но не можеше. Нямаше друг като него, що се отнася до съблазняването на някоя жена. Александра смяташе, че е единственото му занимание. Преди да му се отдаде, тя го знаеше много добре. А колкото до това, че Васили притежаваше неустоима външност, то бе дар от бога, а не нещо, за което той имаше някаква заслуга.
Вината беше единствено нейна. Бе разбрала много добре какво цели той, противопоставяше му се доколкото можеше, след което отстъпи и се предаде на удоволствието. А колкото до самото удоволствие — Александра изобщо не искаше да си спомня. В този момент ужасно се мразеше и не искаше да си спомня приятните мигове в обятията на Васили. Господи, беше толкова прекрасно!
Тъй като за пръв път имаше сексуално преживяване с мъж, тя си мислеше, че бе получила най-върховната наслада, със сигурност повече, отколкото въобще би могла да си представи. Но в същото време й се искаше това съвсем да не бе така. Поне сега щеше да се чувства много по-добре, ако не бе изпитала такова удоволствие.
Васили също не можеше да спре да мисли за това и нищо чудно, тъй като никога преди не бе изпитвал нищо подобно. Бе надминал всички рекорди по бързина на първия си оргазъм, но нищо не можеше да се сравни с втория. Но този първи път, да достигне върха само с един тласък! Кога за последен път му се бе случвало нещо подобно? Още повече че никога досега не бе преживявал по-мощен оргазъм.
Но това, което Васили все още не можеше да приеме, нито да повярва, бе, че нещата не бяха приключили дотук. Докато лежеше върху нея, опитвайки се да се съвземе и да осъзнае какво се бе случило, без предупреждение, без някакво усилие от негова страна, бе връхлетян от втори оргазъм, може би защото все още се намираше в меката й, кадифена топлина. Не, не беше толкова просто. Може би имаше нещо общо с това, че Александра бе девствена, а той, въпреки богатия си опит с жените, никога не си бе позволявал да прелъсти девственица.
А този факт поставяше пред него още един въпрос. Как така не бе забелязал нищо? Веднага разпознаваше девствените момичета. Те се държаха по начин, който Васили познаваше много добре. Александра беше твърде смела, твърде пряма, не криеше чувствата си, а в целувките й нямаше нищо от невинната плахост на една девственица. Тя изобщо не приличаше на такава и Васили се почувства измамен като шестнайсетгодишен юноша.
Но в същото време изпитваше и едно друго чувство, което беше толкова примитивно и първично, че той дори не виждаше смисъл в него. Като че ли имаше значение, че никой друг мъж преди не я беше докосвал и любил. Този факт никога не бе означавал нещо за него, това, което го интересуваше, бе само удоволствието, което получаваше.
Напрежението между двамата стана почти осезаемо. Васили почувства необходимост да се оплаче и да отхвърли по някакъв начин подаръка, който тя му бе направила, подарък, който би отказал, ако му бе дадена такава възможност — поне предпочиташе да си мисли, че би постъпил по този начин. А Александра разбираше, че никога не би могла да намери покой, ако не увери Васили, че фактът, че бяха правили любов, не променя нищо между тях — поне тя предпочиташе да си мисли, че е така.
Сметна, че трябва откровено да му каже това.
— Веднъж ти споменах нещо за свързване на съдбата ти с моята. Забрави го.
Васили бързо се изправи и се подпря на лакът. Очевидно бе, че самият той се готвеше да направи някакво предизвикателно изявление. Александра с облекчение разбра, че го бе изпреварила.
— А трябва ли също да забравя, че беше девствена? — попита той.
— Да.
Това бе невъзможно. Невероятно!
— Защо, по дяволите, не ми каза, Алекс? Каквото и да си мислиш за мен, нямам навика да прелъстявам девственици. Всъщност никога преди не съм го правил и съвсем не съм възхитен, че ти се случи първата.
Той изрече тези думи с толкова възмутен тон, че Александра едва не се разсмя. Това бе точка в негова полза. Но, по дяволите, той изобщо не би трябвало да се тревожи толкова от загубата на девствеността й.