— Защо не съм ти казала? И защо трябваше да ти казвам? — възрази тя. — Какво те караше да мислиш противното, след като никога не съм се омъжвала?
— Ти си рускиня — отвърна той, без да се замисли, но веднага разбра, че бе направил грешка. Това за нея бе страшна обида, затова той побърза да се поправи. — Искам да кажа, че съм бил в руския царски двор. Още отначало разбрах колко развратни са вашите жени, включително и неомъжените. Ако все пак там е имало и някоя девственица, сигурно са я държали под ключ.
— Може да са я скрили от теб, по очевидни причини! — сряза го сухо тя.
Александра би желала да се чувства обидена от думите му, но в действителност не беше. Бе ходила в руския двор и знаеше много добре колко преситени и с колко разпуснати нрави са аристократите там. Това бяха хора от неговата среда. Нищо чудно, че в руския двор Васили се бе чувствал като у дома си.
— Но, разбира се, — продължи тя със същия сух тон, — аз самата те накарах да си спомниш онези дами от двора, какво друго би могъл да си помислиш?
Дори на слабата светлина на свещта Александра можа да забележи как страните му се покриха с руменина, защото бе разбрал грешката си. Само слепец не би могъл да го забележи. Тя наистина имаше благородническа титла, но кога се бе държала като дама, или още повече, кога бе изглеждала като такава?
Васили обаче не се извини. Тя със сигурност щеше да остане смаяна, ако го беше направил.
— Доколкото си спомням — каза той, — имаше пълната възможност да поправиш това впечатление.
Александра веднага се досети какво имаше предвид той — Васили очевидно си бе спомнил момента, когато я бе попитал какво значение има за нея още един любовник, след като има толкова много. Досети се също защо не бе разсеяла заблудата му. Заблуди. Погрешни впечатления. Бе искала той да добие все лоши впечатления за нея. Това бе поредното от тях. Но трябваше ли сега да й го натяква? Съвсем не би искала той да си мисли, че ако е сбъркал в една от представите си за нея, би могъл да сбърка и що се отнася до останалите. Поради тази причина се обърна към него с безразличен тон.
— Защо да си правя труда да ти посочвам грешките? Не ме интересува какво ти е мнението за мен — и за да се застрахова допълнително, излъга, като прехвърли вината върху него. — При това, не мислех, че ти наистина вярваш в онези глупости за многобройните ми любовници.
Изрече това с такъв тон, все едно казваше, че никой не би могъл да бъде толкова глупав. Но Васили се чувстваше точно така. Бе си съставил отрицателно мнение за нея още преди да я срещне, а когато наистина я срещна, пропусна да промени мнението си. Разбира се, сега нейният образ можеше да се покрие с представата му за нея отпреди. Благодарение на него. А това изобщо не му харесваше.
Но Александра не му даде възможност да изрази недоволството си, защото продължи да го напада.
— Между впрочем, отдавна искам да ти задам един въпрос, Петров. Като изключим съблазняването на жени, с какво всъщност се занимаваш?
Фактът, че бе успял да я накара да си състави такова лошо мнение за него, би трябвало да го зарадва. Тогава защо чувстваше нужда да се защити? Нямаше да го направи. Щеше да използва собствената й логика; каза си, че не го интересува какво си мисли за него тя. Реши да й го върне.
— Жените ме канят в леглата си, без дори да съм помолил за това благоволение. Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш защо ти ми направи това предложение?
— Не и поради причините, за които си мислиш, надуто конте!
Васили възприе като добър знак, че тя започна да го обижда — въпреки че „надутото конте“ му харесваше не повече от „пуяк“, както го наричаше Таня. Но ако тя нямаше отговор, той имаше и нямаше намерение да й го спести.
— Е? Защо ме покани?
— Знаеш много добре защо. Така че спри да търсиш у мен скрити мотиви, защото нямам такива.
— Наистина ли?
Тя го погледна мрачно, но след това бързо сви рамене и въздъхна.
— Имах намерение да ти го спестя, но след като настояваш, ще ти кажа. Такъв студ не бива да се приема лекомислено. Известно е, че много хора, изложени на такива температури, са умирали. Съжалявам, но според мен ти не се отличаваш с кой знае каква издръжливост. Наистина, тялото ти изглежда силно, но вие, дворцовите контета, сте привикнали слугите да ви глезят, привикнали сте на лукс и удобства. Не искам да се освободя от теб по този начин, Петров.
Съвсем определено Васили не очакваше да чуе това. Почувства как в него отново се надигна гняв при мисълта, че тя има основателно извинение, което звучеше твърде правдоподобно, за да не бъде истина. Разглезено дворцово конте? В разстояние на две минути два пъти го бе обидила по този начин.