— Изобщо нямах представа, че сме пристигнали в селото им — отвърна в своя защита Александра.
Васили не отвърна нищо, но продължаваше да я гледа навъсено, което само по себе си говореше много. Лазар се опита да скрие усмивката си, но после се отказа, тъй като забеляза, че хората от охраната се опитваха да сторят същото. Александра забеляза това и по страните й отново изби руменина.
Лазар се покашля леко, за да привлече вниманието на Васили.
— И така, къде са конете?
— Държат ги под охрана.
— Но не за дълго — добави Александра. — Между вас, петимата…
— По-спокойно, Алекс — прекъсна я Васили, който очевидно бе изкаран от търпение. — След сблъсъка с бандитите и бурята днес ти може и да не си изморена, но аз със сигурност съм.
— Не съм и предполагала нещо друго — отвърна недоволно тя.
Васили й хвърли такъв убийствен поглед, че ако имаше силата, би я хвърлил от коня. Но тя просто вдигна гордо брадичка и го погледна навъсено. Васили бе твърде изморен, а и му бе твърде студено, за да започне да спори с нея в този момент.
— Мога да приема, че Павел е прекалено пиян, за да забележи, че сме толкова малко на брой, но по същата причина няма да прояви достатъчно разум да свали цената. А ако си мислиш, че ще платя за конете колкото иска той, сигурно си си загубила ума.
Александра не искаше той да плаща дори една рубла, тъй като по този начин щеше да му е задължена още повече.
— А какво стана с възможността да вземем животните „по един или друг начин“?
— Господи, няма ли най-сетне да си прибереш ноктите, жено. Кардиния е една от най-богатите страни в Европа. Ние първо опитваме да уреждаме проблемите си с пари, а оръжието използваме като последно средство. В този случай все още не сме стигнали дотам. Ще се върнем сутринта, когато бандитите все още няма да са изтрезнели от снощния гуляй. Това е отличен ход, повярвай ми.
— А ако не се съглася? — настоя упорито тя.
— Нима би предпочела конете ти да са изложени вън, на студа, вместо да прекарат нощта в топлата конюшня? — Не бе честно от негова страна отново да използва загрижеността й, за да я убеди, но нямаше време да се замисля сега над тези неща. — До утре вечер ще пристигнем в една от ловните хижи на Стефан, така че отново ще имаме стабилен покрив над главите си. Тази нощ е последната, която се налага да прекараме отвън на студа. Ако си спомняш, самата ти каза, че това е най-студената нощ, откакто потеглихме от имението на баща ти. Нищо чудно бурята да започне да вилнее, преди да настъпи утрото.
Обаче всичко, което Александра разбра, бе, че братовчед му имаше собственост наблизо. Преди няколко минути мракът скри от останалите изчервяването й, а сега никой не можа да забележи пребледнялото й като на смъртник лице.
— Толкова ли сме близо до Кардиния? — прошепна тя.
Васили не забеляза промяната в нея, нито потиснатия й тон.
— Ще пътуваме още няколко дни в планината, разбира се, ако не ни настигнат бури или не се натъкнем на бандити. Сега ще се върнем в лагера и ще поспим. Не искам да чувам повече възражения по този въпрос. — Васили се обърна към Лазар. — Надявам се, че си проявил достатъчно разум да преместиш лагера по-близо.
Лазар изненадано трепна, тъй като с интерес следеше забележителната размяна на реплики между двамата:
— Новият лагер е на около половин час път оттук, където пътеката се отделя от главния път. — Лазар обаче не можа да се въздържи да не подкачи приятеля си. — Сигурен ли си, че искаш да се отправим точно в тази посока?
Александра рязко вдигна глава при тези думи.
— Той просто се шегуваше! — изсъска й Васили и хвърли на Лазар такъв поглед, който не оставяше съмнение, че ще го накара да си плати за неуместната шега.
ГЛАВА 27
Рано на следващата сутрин те потеглиха, като оставиха един от мъжете, заедно с Нина, при фургоните. Всички останали, напълно въоръжени, нахлуха в селото на Лацко и Александра трябваше да признае, че представляват внушителна гледка. Трябваше също да признае, макар и неохотно и само пред себе си, че Васили бе постъпил правилно. Да се върнат в селото по този начин, вдъхваше много по-голяма сигурност. Александра вече бе уверена, че ще си прибере обратно конете, „по един или друг начин“.
По това време само няколко от бандитите се бяха събудили след дългата, изпълнена с веселие и пиене, нощ, но това положение бързо се промени, когато хората на Васили бавно се приближиха към главната сграда. Някой вече бе предупредил Павел за пристигането им, защото, когато се приближиха, той излезе със залитане на предната веранда. Хората на Васили стояха предизвикателно на седлата си с приготвени за стрелба пушки.