По дяволите Павел и проклетото му перчене. Камшици! Как, по дяволите, да се биеш с такова нещо? Да не би да се налагаше да си нанасят подред удари, за да се види кой ще издържи най-дълго на болката?
Павел вече бе изпратил един от своите хора да донесе камшици и бе влязъл в къщата на Лацко, за да изчака. Васили понечи да слезе от коня, но Лазар го дръпна за ръката.
— Това е смешно, Васили. В неговите очи ти заместваш Стефан.
— Кажи ми нещо, което не знам — отвърна Васили, а в гласа му ясно се долавяха досада и отвращение.
— Е добре. Не е необходимо да го правиш!
Васили разбираше това много добре. Много повече бе склонен да плати откупа, макар че накрая, когато годежът бъдеше разтрогнат и Александра се върнеше в Русия заедно с конете си, парите все едно щяха да бъдат хвърлени на вятъра. Със сигурност не се нуждаеше от благодарността й, нямаше намерение да й позволи да му благодари. Щеше да прозвучи съвсем неубедително, ако кажеше, че не може да позволи на Павел да задържи един от конете. Тогава защо, за бога, прие да се бие с този бандит? За да компенсира подаръка, който бе получил миналата нощ?
Отвратен от себе си и от цялата ситуация, в която бе попаднал, Васили накрая слезе от коня. След това дръпна Лазар настрана.
— Успокой се, приятелю. Ако нещата загрубеят твърде много, ще се съглася да платя двойната цена.
— Е, добре. Радвам се да чуя, че не си се побъркал окончателно — отбеляза Лазар.
Върху това също можеше да се спори, но Васили не каза нищо и се отправи към къщата. Александра вече бе слязла от коня си и бе препречила входа към къщата. Не бе чула какво си бяха казали с Лазар, и слава богу, тъй като сега нямаше желание да спори с нея, а тя без съмнение щеше да настоява той да продължи битката докрай, макар и да загуби.
— Петров…
— Да не би да се тревожиш за мен, скъпа? — сряза я той, а сарказмът в гласа му подсказваше, че не би й повярвал, дори и ако тя се опиташе да го убеди в противното.
Тонът му наистина я засегна.
— Разбира се, че не — отвърна тя, въпреки че съвсем не бе вярно.
— Тогава стой настрани. Независимо дали ще спечеля или не, ти пак ще получиш конете си.
Васили не каза нищо повече, заобиколи я и влезе в къщата, като затръшна вратата пред лицето й. Но ако си бе помислил, че по този начин ще я накара да стои отвън, бе се излъгал. Тя би поискала да види как той ще загуби, за да има по-късно повод да злорадства. Ако Лазар не бе влязъл след нея, заедно с още няколко от хората си, Васили щеше да настоява тя непременно да напусне. Но просто сви рамене с престорено безразличие. Заради изминалата нощ може би тя заслужаваше да види какво щеше да стане.
Павел бе свалил палтото си и местеше пейките настрани, за да освободи по-голямо пространство. Очевидно, той имаше намерение да остане гол до кръста. Какво ли целеше с това? Каквото и да бе, Васили се почувства задължен да стори същото, тъй като не желаеше да има каквото и да било предимство пред съперника си.
Бе виждал преди Павел да се бие два пъти със Стефан и всеки път бе постъпвал нечестно. Предимството на Васили бе, че Павел никога не го бе виждал да се бие. Но всъщност това не бе никакво предимство, тъй като Васили никога не бе използвал камшик. Защо, за бога, се съгласи да бъде въвлечен в това?
Идеалното разрешение на проблема бе да убие Павел, тъй като той не притежаваше чувство за чест като Лацко и ако загубеше, не можеше да му се има доверие, че ще удържи на думата си. Но на Васили просто не му се искаше да го убива, дори и ако използваха истински оръжия. Този човек бе станал такъв, какъвто беше, заради една жена. Затова Васили изпитваше съчувствие към него.
Друго решение на проблема бе да го победи окончателно, но съществуваше възможността, ако Павел загуби — за трети път от аристократ — и е все още в съзнание, да изпадне в ярост и да заповяда да ги разстрелят. Не всички бандити щяха да се подчинят на тази заповед, но някои можеха и да го направят, затова не си струваше да се поема риска.
Тъй като Васили нямаше никакъв опит с камшика, за да осъществи някоя от тези възможности, изглежда, единствената му алтернатива бе да загуби, да остави Павел да се радва на победата си и да се махне оттук. Вече бе казал на Лазар, че ще приеме условията на бандита, ако видеше, че нещата не се обръщат в негова полза. Но така щеше да действа срещу себе си, срещу инстинктите и разбиранията си…
— Най-после! — заяви Павел.
Васили се обърна и забеляза един бандит, който току-що бе влязъл и който носеше по един камшик във всяка ръка. Камшиците изглеждаха почти еднакви, но не бяха. Васили не разбра как го разпозна, тъй като никога не бе го разглеждал подробно, тъй като тя постоянно го носеше със себе си, но знаеше със сигурност, че единият от камшиците е на Александра. Един поглед към нея му показа, че не се е излъгал. Без да осъзнае защо точно го прави, Васили пристъпи крачка напред и заяви: