— Мисля, че имам пълното право да си избера оръжие, затова избирам камшика на тази жена.
— Коя жена? — попита Павел, но очите му вече търсеха Александра.
— Това означава ли, че не са ти казали, че са й го отнели миналата вечер? — подразни го Васили.
Павел се намръщи и погледна подозрително противника си.
— Ти ли я научи как да го използва?
Васили трябваше да избира — да излъже заради себе си и предстоящия двубой или да излъже, за да уязви Александра. Без да се замисля много, избра втората възможност.
— Наистина имаш късмет — обърна се той към бандита. — Не я познавам достатъчно дълго, за да я науча на нещо — поне нищо важно.
Думите трябваше да я засегнат, да я обидят. Васили не я погледна, за да разбере как ги бе приела. Ако го беше направил, щеше горчиво да съжалява за постъпката си и въпреки че щеше да се направи на абсолютен глупак, щеше да й се извини.
Да намеква, че това, което се бе случило между тях, е маловажно, бе нещо, което и сама би направила, но когато го чу да го изрича ясно и недвусмислено, я прониза остра болка и очите й се напълниха със сълзи. С усилие успя да скрие болката си под маската на безразличие.
За щастие, никой друг не разбра какво означаваха думите на Васили и когато той се обърна към Павел с настояването да приключват по-скоро, последният с готовност се съгласи.
С камшици в ръка, те застанаха един срещу друг. Васили с нетърпение очакваше да разбере някакво основно правило в този начин на бой, а Павел очакваше най-добрата възможност за съкрушителен удар.
Но никой не получи това, което очакваше.
Когато Павел замахна, Васили вложи всичките си сили и внимание да избегне плющящото въже, за да разбере как се прави. Въпреки че камшикът на Павел изплющя само във въздуха, Васили не се успокои. Собственият му първи опит с камшика се оказа повече от смешен. Въжето падна на пода, преди дори да се доближи до Павел.
Васили не осъзнаваше, че държеше камшика, все едно бе меч, размахваше го като меч, което можеше и да даде резултат, ако целта му бе неподвижна. Обаче това съвсем не бе така. Павел също се стремеше да го удари и той трябваше да избягва ударите му. Досега Васили успяваше да се отбранява, но не и да напада.
Александра презрително наблюдаваше как двамата се дебнат един друг. Павел не знаеше много добре как да борави с камшика, но със сигурност владееше това оръжие много по-добре от Васили. Само благодарение на късмета си и на бързите си рефлекси Васили бе избягнал камшика на противника си.
В следващия момент Павел го улучи. Ударът не бе много силен. Меката кожа се изви над гърба му, премина покрай ребрата му, но го удари в гърдите. Златистата му кожа бе прорязана от дълга червена диагонална ивица. Васили едва забележимо трепна, но Александра не бе предвидила собствената си реакция при вида на кървавочервения белег.
Обзе я неистово желание да сграбчи камшика си от Васили и да стовари поне сто удара върху гърба на проклетия бандит. Това би й отнело не повече от две минути. Познаваше всяко място по тялото, което бе особено чувствително. Никога не пропускаше целта си. Само след миг Павел би се гърчил на пода и би крещял от болка…
Александра с усилие се въздържа. Пъхна ръце в джобовете на палтото си и се опита да се концентрира върху това, което ставаше пред нея. Едва успя да се въздържи и да остане на мястото си, но бе прекалено ядосана, за да си замълчи.
— Силата на замаха е в китката! — изкрещя тя на Васили. — Удари силно! Хайде!
Васили я чу. Не би и могъл да не я чуе. Беше унизително, само като си помислеше, че ако Александра бе на неговото място, двубоят отдавна щеше да е свършил. От всички оръжия Павел да избере именно това, което тя владееше до съвършенство!
Освен това Васили нямаше представа какво иска да му каже тя. Следващият удар на Павел го улучи в меката част на корема му, малко над слабините. Преряза го остра болка, имаше чувството, че са го разпорили и вътрешностите му всеки момент ще се изсипят на земята. Но когато сведе поглед, не видя нищо друго, освен нова червена ивица. Достатъчно! Веднага ще сложи край на това безумие. Тъкмо щеше да се обърне към Павел, за да му съобщи намерението си, когато Александра отново изкрещя.