От лявата страна на антрето се виждаха много затворени врати, а от дясната имаше само две двойки двойни врати; първите бяха отворени и разкриваха част от някакво помещение, на пода на което се виждаше бял килим. Александра успя да забележи част от мебелировката от палисандрово дърво — един диван с тапицерия в светлосиньо и златисто и няколко стола, което показваше, че това е приемна.
Цели редици картини с различна големина украсяваха стените, имаше също огромни огледала с дебели, инкрустирани рамки, пред които на специални поставки бяха наредени парникови цветя. За нея тези цветя бяха много приятна гледка, още повече сред зима. Внезапно, над няколко червени рози, Александра видя образа си в едно от огледалата и поразена, отстъпи крачка назад.
Върху дрехите й не се бе наслоил обичайният слой прах — пътищата, по които бяха минали предния ден, бяха добре поддържани, — но както ставаше винаги, множество непокорни къдрици се бяха измъкнали от кожената й шапка. Забеляза на брадичката си някаква черно петно, но не можеше да каже от какво е. Разбира се, дрехите й бяха измачкани, тя изглеждаше изморена — по-точно изцедена, — но това не бе чудно. Бе предприела пътуване, което обикновено отнемаше три седмици, сега бе отнело пет, заради товарните коли, но Васили бе успял да направи така, че да се движат през по-голямата част от деня. Тъмните кръгове под очите й обаче бяха причинени от безсъние — онова малко, предателско гласче бе продължило да я измъчва, особено през изминалата нощ.
Александра се запита дали да остане в този ужасен вид за първата среща с майката на Васили, или да използва няколко минути, за да оправи външността си. Не можеше да направи нищо за кръговете под очите си, но Васили сигурно би могъл да нареди на някоя прислужница бързо да изглади дрехите й. А косата си лесно би могла да…
— Господарю!
Александра рязко се обърна. Първото нещо, което видя, бе как Васили обърна очи към тавана, а от стълбището се дочу звук от бързи стъпки. Една дребна, чернокоса жена, облечена с копринен кафтан на цветя — дрехата би била по-подходяща за спалнята, отбеляза си веднага Александра — тичаше надолу по стълбите. Жената бе на около двайсет и две — двайсет и три години и бе изключително красива. Дългата й черна коса стигаше почти до коленете й, имаше огромни тъмнокафяви очи, а тялото й бе крехко и грациозно. Непознатата притежаваше екзотична красота и с всяко свое движение и жест излъчваше чувственост.
Александра повдигна учудено едната си вежда и се обърна към Васили.
— Господарю?!
— Фатима беше робиня, когато ми бе подарена — отвърна раздразнено той. — Аз я освободих, но тя е родена в харем и настоява да ме нарича…
Точно в този момент Александра трябваше да го прекъсне, защото Фатима вече се бе приближила до тях и се готвеше да се хвърли в прегръдките на Васили.
— Стой, където си! — извика Александра с такъв тон, който би спрял и цял батальон.
Бившата робиня веднага се подчини. Странно, но Александра не се ядоса, въпреки че положението на тази жена в къщата бе повече от очевидно. Само преди няколко дена щеше да изпадне в ярост. Но днес настроението й бе толкова мрачно, бе обзета от отчаяние и безпомощност, които не оставяха място за никакво друго чувство.
Ако не се налагаше заради Васили да поддържа вече възприетия вече начин на поведение, нямаше изобщо да спре момичето, сигурно щеше да се измъкне тихо и да остави двамата любовници да се наслаждават на любовта си. Сега поне разбра защо той не искаше да я доведе тук. Можеше да види също така, че той очакваше атаката й, подготвен за най-лошото.
Тя успя наистина да го изненада, като спокойно се обърна към Фатима.
— Ще трябва да си намериш друго работно място.
— Но аз живея тук, господарке.
— Вече не. Твоят господар ще се жени.
Фатима се обърна към Васили, като очевидно си мислеше, че той, като мъж, ще има последната дума по въпроса. И за да се увери, че решението му ще бъде в нейна полза, очите й плувнаха в сълзи.
Точно в този момент Александра се ядоса. От всички неща, да избере сълзите, за да въздейства на инстинкта му да я защити! Като че ли той имаше такъв! Александра нямаше намерение да позволи в нейно присъствие тази жена да му въздейства!
Васили забеляза как тя извади камшика от пояса си, но преди да я достигне, за да й попречи да го използва, тя успя да изплющи с него един път. Този звук му припомни болезнено белезите, които все още носеше от камшика на Павел, но това не би го спряло да й отнеме камшика, ако тя се опиташе да го използва срещу Фатима. Но тъй като всичко, което бе направила досега, бе да привлече вниманието на Фатима, очите на която се разшириха от страх, Васили реши да не я дразни повече… по дяволите, не можеше да рискува.