Сграбчи камшика от ръката й, но тя само му хвърли изпълнен с отвращение поглед.
— Би трябвало да си спомниш, че първо отправям честно предупреждение, Петров. Освен това имам и други камшици. — След това тъмносиният й поглед попадна на Фатима и лицето й придоби заплашително изражение. — Ако искаш отново да споделяш леглото му, ще трябва да си платиш, и то скъпо. Сигурна ли си, че искаш да поемеш този риск?
Фатима бе прекалено изплашена, за да отговори. Тя само изпищя и изтича да се скрие във вътрешността на къщата. Васили се разкъсваше от желанието да изтича след нея и да я увери, че не се намира в опасност, поне не още, и след това да извие врата на Александра. Той пристъпи заплашително към нея.
Александра направи крачка назад, но изражението й не се промени. Изглеждаше така, сякаш сега, когато останаха сами, бе готова да издере очите му, но се задоволи със словесна атака.
— Ти си най-коварният, вероломен, похотлив и презрян мъж, който някога се е раждал! Отиде да вземеш бъдещата си жена, но остави любовницата си в собствената си къща? И не можа дори да я преместиш някъде другаде?
Александра крещеше. Той й отвърна измамно тихо, като я принуди да отстъпи още една крачка назад.
— Отидох в Русия, за да се отърва от бъдещата си жена, а не да я водя у дома. Предполагаше се, че ще имаш достатъчно здрав разум, за да видиш, че ние не си подхождаме. Колкото до другото, останалите ми любовници живеят отделно и Фатима ще бъде преместена в друга къща преди края на този ден.
— И ти няма да се откажеш от тях?
— Предупредих те, че няма да го направя, скъпа. Тогава защо не се съвземеш и не разбереш, че имаш основателна причина да разтрогнеш този абсурден годеж?
— Не съм обвързана единствено с този договор, глупак такъв, бях дала дума на татко да се омъжа за теб. Кога най-сетне самият ти ще разбереш, че това означава, че ще удържа думата си независимо какво ще направиш, с изключение само на едно. Кажи, че не искаш да се ожениш за мен, и това ще сложи край на всичко.
Още една стъпка и тя се намери до стената, а той я заклещи, като постави ръцете си от двете й страни.
— Започвам да очаквам с нетърпение този брак. Така ще мога да прекарам остатъка от живота си, като те карам да страдаш.
Александра бе твърде ядосана, за да позволи думите му да я уплашат.
— Страданието често изисква компания, скъпи — сряза го тя. — Така че не си мисли, че ще страдам сама.
Сведе глава, изплъзна се изпод ръката му и се отправи към изхода.
ГЛАВА 29
Божик чакаше господарката си на прага на къщата. Александра се укори, че го беше забравила. Откакто ги бе връхлетяла снежната буря, когато не бе могъл да я намери, той не бе я изпускал от поглед… и какво я бе прихванало, че отново да се разгневи толкова? Не я интересуваше колко държанки има Васили. Други? Той бе казал други, кучият му… не, по дяволите, разбира се, че това не я засягаше. Да, наистина, бе необходимо да направи нещо, но само за да поддържа тази линия на поведение, което вече бе възприела пред Васили.
Можеше само да благодари на щастливата си звезда, че Васили не си бе спомнил какво я бе предупредил, че ще стори, ако тя отново заплаши някоя от любовниците му. Бе благодарна също за това, че бе успяла да излезе навреме, защото той бе толкова близо… Отново бе почувствала топлината и замайването, които предизвикваше физическата му близост. Страхуваше се. Защото знаеше какво щеше да се случи, ако отново изгубеше контрол над чувствата си.
Васили здраво стисна очи, но все още долавяше аромата й, все още виждаше сините очи, потъмнели от гняв и страст… Изстена и подпря глава на стената. Не бе помръднал от мястото си, след като тя бе излязла. Разбира се, че можеше да постави чувствата и желанията си под контрол. До този момент бе успял да го направи. Какво го бе прихванало, че отстъпи на молбата й? Трябваше да й каже направо, че мисли, че тя блъфира, и да остави да направи бивак насред улицата. Ако я арестуваха, можеше веднага да заповяда да я освободят. Но когато Александра се изправеше пред съдията, Васили щеше да настоява да я поставят под негово попечителство. Тази мисъл предизвика у него такива представи, че от гърдите му неволно отново се отрони стенание.