— И какво трябва да означава това?
— Той говори за мен, мадам — обади се Александра, застанала в рамката на вратата. — Тъй като не може да ме понася, сигурно приема, че и вашето отношение ще е същото.
— Мое скъпо момиче, откъде ти хрумна тази… мисъл?
Васили с мъка се удържа да не се разсмее. Колебанието на майка му се дължеше на факта, че Александра все още бе облечена в дрехите, с които бе пристигнала, само че бе свалила палтото и шапката си. А предупредителният поглед, който му хвърли Мария, трябваше да означава само, че си бе спомнила какво й бе казал — че никога не бе виждал Александра да носи рокля.
Но Александра изобщо не обърна внимание на мълчаливата размяна на погледи.
— Ако не ми вярвате, мадам, просто попитайте него. Васили ме презира.
Васили трябваше да се досети, че вечерята няма да премине точно така както си бе представял. Вярно, откровеността на Александра щеше да шокира майка му, но и той нямаше да се измъкне невредим.
— Васили, кажи й, че това не е вярно! — обърна се Мария възмутено към него.
Той се подчини, а на устните му заигра лека усмивка.
— Разбира се, че не е вярно. Каквото и да изпитвам към теб, Алекс, никога не съм те презирал. Това чувство е толкова студено, а що се отнася до теб, моите чувства са… хм… много по-горещи.
Александра предпочете да пропусне покрай ушите си намека за единствената им нощ на споделена страст. Предизвика го, като повдигна учудено едната си вежда.
— Това означава ли, че ще лъжем заради майка ти?
— Не те презирам, по дяволите!
— Васили! — извика възмутено Мария.
Васили въздъхна примирено. Ако толкова скоро бе готов да загуби самообладание, никога нямаше да изкара тази вечер. Самодоволният израз на лицето на Александра изобщо не му помагаше в това отношение. Малка вещица! Правеше всичко това нарочно, за да го накара да избухне!
— Прости ми, майко. Защо не приемем, че въпросът е приключен, и не се заемем с вечерята?
Мария побърза да се съгласи.
— Чудесна идея. Александра, няма ли първо да се преоблечеш?
Васили никога не бе виждал толкова фалшив израз на невинност, колкото този, който придоби лицето на годеницата му.
— Да се преоблека ли?
А майка му веднага се хвана на хитростта й.
— Да, скъпа. Ние тук се обличаме за вечеря.
Александра погледна с недоумение дрехите си.
— Но аз съм облечена.
— Не исках да кажа…
— Престани, майко — намеси се Васили. — Честно казано, не мисля, че тя има дори и една рокля.
— Разбира се, че имам — отвърна Александра. — Какво си мислиш, че има в онези куфари, които донесохме тук?
— Камшици и ками — отвърна безстрастно той.
В отговор тя се разсмя, което искрено го изненада. Смехът й стопли душата му и той й се усмихна. На Мария обаче въобще не й бе до смях.
— Утре ще продължим с темата за дрехите, Александра — заяви строго тя. — А сега, Васили, моля те да ни придружиш до трапезарията.
Васили се подчини, но се запита дали не бе по-уместно да предупреди майка си за скандалните маниери на хранене на годеницата си. Ако Мария в изумлението си обидеше Александра, тя можеше да избухне, а след това изобщо не можеше да предвиди какво ще се случи.
Както се оказа, притеснението му беше излишно. Трябваше да се досети, че Александра рядко се обиждаше, ако станеше дума за необичайното й поведение. Освен това измина известно време, преди Мария да забележи, че Александра яде с пръсти. Всъщност графинята бе повече смутена, отколкото изненадана, въпреки това повдигна въпроса съвсем не внимателно и тактично. Когато случаят го налагаше, тя също можеше да бъде болезнено откровена.
— Скъпа, никой ли не те е научил на изискани маниери на масата?
— Предполагам, че са ме учили, но беше толкова отдавна, че съм забравила.
— Но защо не си възобновила заниманията си?
— Сигурно се шегувате — засмя се Александра. — Да се използват толкова много прибори за хранене, е чиста загуба на време. Колкото до мен, предпочитам да го прекарам с моите бебета.
Сега вече Мария наистина бе шокирана. Обърна недоумяващ поглед към Васили.
— Нейните бебета?
— Става дума за коне, майко. Нова изненада.
— Наричаш нейните бебета коне?
— Не — отвърна търпеливо той. — Тя нарича конете си по този начин. Сама ги храни и отглежда.
— Но това е смешно, Васили.
— Съвсем не съм искал да прозвучи така.
Александра почувства върху себе си изпълнения с изумление и недоверие поглед на Мария, но не я бе грижа. Да се преструва пред тази жена в присъствието на Васили, се оказа по-лесно, отколкото си бе мислила. Разбира се, той нямаше да остане тук през цялата вечер. След вечеря сигурно щеше да се върне в собствената си къща и…