— Кажи ми, Петров, колко други държанки имаш, освен онази в къщата ти.
Мария се вцепени, а Васили почти се задави. Не може да повярва, че Александра, въпреки всеизвестната си прямота, ще повдигне тази тема пред майка му. И откъде й бе хрумнало това, по дяволите? Но поне гневът й бе насочен към него, а не към майка му. Не би могъл и да се надява на по-добро стечение на събитията. Това несъмнено ще е капката, която накрая ще прелее чашата на търпението й.
— Имам само още три — отвърна той, като усети как погледът на майка му се премести върху него, но не отдели своя от Александра.
А Александра бе направо бясна. Много добре, помисли си Васили.
— Само още три? И ти ги издържаш всичките, плащаш им и развратничиш с тях?
Васили отново щеше да се задави. Графиня Мария също. Васили дори не смееше да погледне към нея. Въпреки че очакваше нещо подобно от Александра, почувства как страните му пламват от неудобство. Годеницата му вече не би могла да го изненада с нищо повече. Някак си успя да й отвърне спокойно.
— Точно така.
— Ще ги открия, Петров, всяка една от тях, не мисли, че няма да го направя. Няма да им се радваш още дълго!
— Тогава, предполагам, ще се наложи твърде често да посещавам теб, не мислиш ли?
— В дома на майка ти? — възрази тя, а в гласа й се долавяше триумф. — Не мисля така.
— В действителност не мислиш, че това ще ме възпре да изпълня обещанието си, нали, Алекс? — Тонът му бе измамно мек, но в него недвусмислено се долавяше предупреждение.
— За развратник като теб, не, предполагам, че не. Но Божик със сигурност ще те възпре, а отсега нататък той ще спи с мен.
Мария накрая си възвърна дар слово и се обърна към тях с висок глас.
— Кой… е… Божик?
Васили почувства как отново се изчервява. Александра толкова го бе вбесила, че за миг бе забравил за присъствието на майка си. Когато накрая хвърли поглед към нея, се уплаши, че бе успял да я шокира не по-малко от Александра.
— Божик е хрътката й, майко.
— Няма да позволя никакви кучета в… о, боже! — Мария започна да си вее с ветрилото. — Ти определено няма да се промъкваш в стаята й, Васили, до… о, боже! Това не може да бъде… тя е… господи!
— Знам, майко — отвърна Васили със съчувствен тон.
— Ти си знаел, така ли? — Тонът на Мария бе обвинителен.
— Разбира се, не всичко. Това пътуване ми отвори очите за много неща.
— И ти не я върна на баща й?
— Доколкото си спомням, ти самата ми каза, че нямам никакъв избор — напомни й той.
— Не, разбира се, че не, но… господи, толкова е неочаквано. Една дама, която мисли, че конете са по-важни от…
Васили би желал майка му да не бе започнала с оплакванията си точно оттук, защото сега бе принуден да я спре, преди да е стигнала твърде далеч. Но знаеше много добре, че Александра нямаше да търпи никакви оплаквания, които се отнасяха до конете й.
— Тя си има свои собствени разбирания, майко. — След това той се обърна към Александра и й се усмихна. — Не е ли така, скъпа?
— Мисля, че с нищо не съм заслужила да стоя тук и да ви слушам как правите анализ на характера ми — отвърна Александра и се изправи. Но в думите й нямаше гняв. Дори облиза пръстите си, преди да добави: — Ако искаш да ми кажеш още нещо, Петров, ще ме намериш в конюшнята. Не се притеснявай, че можеш да ми кажеш нещо, което не искам да чуя.
В този момент, наблюдавайки я как излиза от стаята, Васили осъзна, че тя очаква от него още същата вечер да разтрогне годежа, че всичко, което бе казала, го бе казала нарочно, за да го подтикне да постъпи по този начин. Господи, дали бе разбрала това, което и той, а именно, че графиня Мария можеше да разтрогне годежа вместо тях? Не, едва ли, сигурно само предполагаше, че може да стане така. Когато си спомни какъв език бе използвала Александра по време на пътуването, Васили осъзна, че тя можеше да бъде много по-рязка и безцеремонна. Може би се опитваше да покаже на Мария каква може да бъде в действителност и да не шокира постоянно по-възрастната жена, както бе направила с него.
— Господи, Васили, това момиче е същинска дивачка! — възкликна Мария веднага след като останаха сами.
— Да, определено.
— Не можеш да се ожениш за нея такава, каквато е сега.
— Не мога ли?
— Разбира се, че не можеш. Тя ще направи и двама ни за срам. Трябва първо да се научи на добри обноски.
Васили не очакваше това. Но изненадата му бързо премина във веселие. Александра да бъде научена да се държи като дама? Това никога нямаше да стане.