— Не знаеш с какво се захващаш, майко. Не смяташ ли, че най-доброто разрешение на проблема е да я изпратим обратно в Русия?
Мария се замисли за момент. Но Васили познаваше начина на мислене на майка си. Той никога преди не бе бил толкова близо до женитбата и тя нямаше да се откаже толкова лесно от намерението си да го види задомен.
— Не, момичето се нуждае от малко помощ, това е всичко. Без съмнение, някога са я учили на добри обноски — все пак тя е баронеса. Както сама каза, забравила е. Баща й сигурно е допуснал тя да подивее, след като съпругата му е починала.
Баща й обаче си имаше любовница, която живееше в дома му. Защо тя не бе направила нищо за обноските й?
— Александра псува като пиян моряк, служи си отлично с камшика и заплашва да отреже ушите на всяка жена, която се доближи до мен. И ти се готвиш да превърнеш такава жена в дама?
От изражението на майка си Васили можеше да разбере, че тя не му вярва и дума. Дори нямаше да продължи темата. И тя попита:
— Защо Александра отиде в конюшнята по това време?
Васили изпусна дълбока въздишка.
— Защото прекарва всяка свободна минута с конете си. Не се шегувах, когато ти казах, че ги отглежда. Също така ги обучава и се грижи за тях, освен това доведе цяло хергеле със себе си.
— Е, на това трябва да се сложи край. Никога не съм чувала за занимание, което да е по-неподходящо за една дама.
— Тези коне означават всичко за нея, майко. Александра става ужасно агресивна, ако нещо ги заплашва. Хайде, давай, опитай се да я превърнеш в дама, но бих те посъветвал дори и да не споменаваш, че ще я отделиш от конете й.
— Ще видим — отстъпи Мария, но само временно. Щеше да се съобрази с предупреждението на сина си и за момента нямаше да споменава животните. Но нямаше намерение да си мълчи по отношение на него, затова добави строго: — А ти, момчето ми, ще стоиш далеч от спалнята й. Не мисли, че не разбирам, че преди малко разигравахте театър пред мен.
Васили се засмя.
— Ако все още не си виждала кучето й, майко, мога да те уверя, че нямам намерение да се разправям с него.
— Погрижи се да не си промениш мнението, Васили. — След това графинята въздъхна. — Кучета в къщата ми. Боже господи…
Мария не довърши. Не бе необходимо.
ГЛАВА 30
Васили нямаше намерение да ходи в конюшнята. Но вместо да изпрати някой слуга да прибере коня му, както правеше винаги, той предпочете да отиде сам.
Конюшнята бе доста голяма, въпреки това не би могла да побере всичките бели жребци на Александра, плюс конете на слугите й, ако майка му не държеше съвсем малко животни — няколко коне, които теглеха каретата, и няколко допълнителни коня за непредвидени случаи. Помещението бе толкова голямо, че, застанал на вратата, Васили не можеше да види докрай слабо осветената пътека между отделните боксове. Някъде във вътрешността едва различи гласове, след това весел смях.
Воден от този смях, Васили след миг осъзна, че се смееше именно Александра. Този звук отново стопли сърцето му, както по-рано тази вечер. Толкова рядко я чуваше да се смее, обикновено когато искаше да се надсмее над някого или нещо. Но сега тя се смееше весело, от сърце, и той си пожела…
Васили рязко се сепна, когато осъзна накъде го бяха отвели мислите му. Сигурно бе загубил ума си, за да дойде и да я види, когато не бе необходимо да го прави. А тя се забавляваше. Той щеше да развали всичко и… кой, по дяволите, бе той, че тя да пожелае да се забавлява с него?
С бързи, гневни крачки само за миг Васили стигна до големия, добре осветен бокс. Това, което видя обаче, веднага накара яда му да стихне.
В бокса се намираха четири от кобилите й, а Александра поставяше лапа върху предния крак на една от тях. Животното бе получило лека драскотина, която изобщо не си струваше тревогата. Но не и Александра. Кобилата бе едно от нейните „бебета“ и тя не можеше да я остави просто така. Помагаше й казакът Стенка, който правеше всичко друго, но не и да й помага и точно това бе причината за смеха й. Стенка повдигаше крака на кобилата, но всеки път го извиваше така, че когато Александра се опитваше да постави лапата, кракът се отместваше на другата страна.
— Достатъчно, Стенка — каза тя, като не преставаше да се усмихва. — Сега си върви или ще поставя лапата върху теб, след което ще миришеш толкова лошо, че никоя жена няма…
Александра не довърши. Една от кобилите бе усетила присъствието на Васили и бе изцвилила леко. Младата жена се обърна в тази посока и го видя, застанал на входа на бокса. За миг цялото й държание се промени, веселието изчезна от погледа й, а лицето й придоби безстрастен израз.