— Аз ще съм зае…
— Разбира се, че ще дойде — намеси се Васили, като й отправи предупредителен поглед.
Александра не каза нищо, но нямаше никакво намерение да се подчини. Щеше да е твърде неудобно да продължи със скандалното си държание и в двореца. Имаше твърдото намерение да се държи настрани от кралските роднини на Васили, както по време на пътуването се бе държала настрани от приятелите му. Не знаеше дали щеше да успее да го стори, но поне щеше да опита. Но, от друга страна, като всеки човек, Александра изпитваше уважение към кралската власт. А крал Стефан със своите златисти очи, които толкова приличаха на тези на Васили, но които бяха пронизващи като ками, би я стреснал дори и да не беше крал. Колкото по-малко общуваше с него и съпругата му, толкова по-добре.
Стефан навярно бе усетил неудобството й или, привикнал с факта, че предизвиква такава реакция у хората, винаги държеше да е кратък при новите си познанства. Той взе ръката й, която буквално измъкна от джоба й, и допря устни до деликатната кожа.
— Искрено се надявам, че скоро ще станеш част от семейството ми, Александра. Но сега трябва да се връщам в двореца, въпреки че ми се иска първо да видя жребците ти. Предполагам, че ги водят след теб?
Александра кимна кратко, Стефан й се усмихна за сбогом и се отправи към мястото, където казаците разхождаха конете й след кратката езда. Александра се загледа след него, изплашена от чувството, че ако не внимава, може да започне да изпитва симпатия към него. Измина известно време, преди да осъзнае, че Васили не го беше последвал.
Александра изстена вътрешно. Съвсем не й се искаше той да е до нея в този момент, защото бе смутена от разговора, който, без да иска, бе чула. Той бе излъгал, когато й каза, че ще продаде конете й. Бе скрил от нея възхищението си от тях, както и това, че бе голям любител на конете. Беше ли се досетил, че по този начин щеше да се издигне в очите й? Че не може да мрази никого, който обича конете не по-малко от нея?
Нямаше намерение да му казва какво е чула. Нуждаеше се от време, за да си изясни мотивите му. Александра се запита какво още, свързано с Васили, ще се окаже лъжа. Дори и това, че я бе нарекъл „моята Алекс“ — което всъщност я накара да се закове на място от изумление — нямаше за нея никакъв смисъл. Освен това удоволствието, което изпита при тези думи, я разтревожи особено много.
Тъй като не бе готова дори пред себе си да признае чувствата си, Александра си каза, че докато можеше да мисли за него с презрение, й беше много по-лесно.
— Ще се наложи да изровиш някоя от роклите, които претендираш, че носиш — заяви Васили.
— Не, няма. Предай извиненията ми…
— Идваш в двореца, Алекс! Не можеш да отклониш поканата на една кралица! Както и на краля. Дори и ти би трябвало да си наясно с това.
Александра обаче не се остави думите му и снизходителният му тон да я уплашат.
— Виж какво, Петров, майка ти е твърдо решена да запълва сутрините ми с глупости, което не ми оставя никакво време за посещения. Можеш да предадеш това на кралицата си.
— Нищо подобно няма да й казвам! Започна ли вече да се ядосваш на майка ми?
— Не, бях достатъчно любезна да й угаждам и да се съгласявам с нея, но не знам още колко време ще издържа. Тя си мисли, че засега е постигнала напредък с мен.
— А така ли е?
Александра само презрително изсумтя.
— А ти как мислиш?
В отговор Васили й отправи широка усмивка.
— Мисля, че въпреки съветите й ти ще правиш каквото си искаш. Но не и днес. До два часа искам да си готова, облечена подходящо, Алекс. Ще те откарам с моята карета…
— Не…
— Или в противен случай войниците от охраната на Стефан ще те придружат до двореца.
ГЛАВА 32
Поставена при тези условия, Александра се съгласи. Бе готова да тръгне в уречения час, но бе в обичайното си облекло. Имаше извинение за пред Васили, което не отговаряше напълно на истината, но бе сигурна, че щеше да го накара да повярва.
И в момента, когато той пристигна, тя веднага го използва, преди видът й да го е ядосал прекалено много.
— Вината е твоя, Петров. — Нарочно предаде на гласа си обвинителни нотки. — Защото не ми остави достатъчно време да приготвя багажа си както трябва. Нищо чудно, че всичките рокли са повредени. Дори и майка ти се възмути, когато й казах как си ме принудил да тръгна след по-малко от един ден. Имам нужда от нов гардероб.
Това, че бе казала на майка му, бе нечестна тактика от нейна страна и Васили отново почувства, че се изчервява. Защо никога не бе помислял, че откровеността на Александра ще засегне и възмутителното му държание по време на пътуването? Не знаеше дали Александра осъзнава това, но тя можеше по този начин да спечели Мария на своя страна и ако това се случеше, той не мислеше да чака, за да разбере какво ще се случи. Но, разбира се, целта на Александра съвсем не беше такава.