— Ако си се надявала, че ще откажа да ти осигуря нови дрехи, ще те разочаровам. Ще го направя с удоволствие. Колкото за днес, не можа ли майка ми да ти даде нещо…? — При тези думи Александра повдигна учудено вежда. — Не, наистина, вие двете имате съвсем различен ръст — после се обърна рязко към нея: — По дяволите, Александра, престани да гледаш толкова самодоволно! Това, че нямаш рокля, няма да отмени визитата ни в двореца, не и когато кралицата ни чака!
— Не съм си го и помисляла.
— Тогава сигурно си мислиш, че ще ме поставиш в неудобно положение, като се появиш така в двореца, но грешиш — отвърна той, като я хвана за ръка и решително я поведе навън. — Ти си единствената, която ще се чувства неудобно. Защото за мен е удоволствие да те гледам независимо с какво си облечена.
Васили не искаше да каже това, не разбра как се беше изплъзнало от устата му. Но преди да каже още нещо, което не трябва, предпочете да замълчи. И тъй като Александра също бе смутена от последните му думи, краткото пътуване до двореца премина в пълно мълчание.
Александра бе канена на приеми в царския дворец в Санкт Петербург, но този дворец не можеше да се сравни по блясък и великолепие с двореца, в който бе поканена сега. Той представляваше огромна триетажна сграда, само преддверията на която съдържаха повече злато — под форма на рамки и статуи — отколкото си бе мислила, че ще види за цял живот. Подът бе от полиран мрамор, тежки кадифени и копринени завеси украсяваха високите прозорци и макар че не само полилеите, но и лампите на стените бяха кристални, всичко бе подредено с отличен вкус и дискретна елегантност, съвсем различна от пищната претрупаност на руските дворци.
Положението не би било толкова лошо, ако дългите коридори, които трябваше да преминат, бяха празни. Наред с облечените в ливреи слуги, застанали пред вратите в очакване да получат поредната заповед, имаше много придворни, които влизаха и излизаха, събираха се на групи, за да разговарят, и всички бяха облечени великолепно. И всеки отправяше недоумяващ поглед към Александра. В повечето случаи удивлението отстъпваше място на явно презрение.
Но дори и това не би било толкова лошо, ако дамите, една след друга, не поздравяваха Васили с такова удоволствие, а много от тях — с интимност, — което говореше за минали любовни връзки. Александра не каза нищо първите два пъти, когато спряха Васили, защото той бързо се сбогуваше с извинението, че кралицата ги очаква.
Но третия път Александра забеляза жена, която се отправи към Васили с очевидното намерение да го задържи по-дълго. Александра застана между тях и се обърна към непознатата:
— Той скоро ще се жени, мадам. Можете да говорите с него, но ще си държите далеч ръцете!
Васили я хвана за ръката и я отдалечи от изумената жена, преди да успее да каже нещо повече.
— А аз си мислех, че тук ще се държиш както подобава — изсъска й той.
— Ще стане още по-лошо, ако тези жени не престанат да те докосват.
— Сега предполагам, ще ми кажеш, че само ти имаш правото да ме докосваш.
— Виждам, че най-сетне ще започнем да се разбираме.
„Тогава, кога, по дяволите, ще започнеш и ти да ме докосваш“ — помисли си Васили, но на глас отново изрази недоволство.
— Прекаляваш, Алекс.
— Това предупреждение ли е, Петров?
— Точно така — отвърна той и с удоволствие забеляза, че се отказа от намерението си да му отвърне. — Освен това — добави той — ти ще се разправяш с майка, когато научи за това, а тя без съмнение, ще научи. Не смятам, че ще приеме ревността като извинение за предизвикване на скандал.
— Знаеш много добре, че изобщо не става дума за ревност — отвърна троснато Александра.
— Разбира се, но никой няма да повярва, скъпа, най-малкото майка ми. Тя е от старото поколение, което смята, че една жена трябва да си затваря очи за малките авантюри на съпруга си, а ревността представлява върхът на глупостта.
— Но аз не ревнувам!
— Аз пък мисля, че те чуха достатъчно хора наоколо, но се съмнявам, че ще ти повярват.
— Сега кой прекалява, Петров? — изсъска тя.
Васили се разсмя, удивен от факта, че изпитва удоволствие от словесния двубой може би защото за пръв път излизаше победител.
— Бих те посъветвал да се успокоиш, Алекс. Предстои ти среща с кралицата.
— Благодарение на теб, може да се стигне дотам да я обидя — сопна му се тя.