— Не ми е приятно да ти го казвам, но ти ще я обидиш дори само с дрехите, които носиш.
— Върви по дяволите, Петров!
— Шшт! Вече пристигнахме.
Очевидно, не бе необходимо да се съобщава за пристигането им, тъй като той отвори вратата на приемната на кралицата и влезе, а телохранителите пред вратата просто го поздравиха с кратко кимване. И тъй като я държеше здраво за ръка, още от момента, в който насила я отстрани от онази жена, Александра нямаше възможност да се отдръпне.
Приемната не бе толкова голяма, колкото бе очаквала. Вътре имаше три жени, облечени в неофициални дневни рокли от най-добро качество. Както щеше да научи по-късно, две от жените бяха любимите придворни дами на кралицата, и двете омъжени и лудо влюбени в съпрузите си; вероятно поради тази причина Александра веднага усети, че тук няма да се наложи да води битка и постепенно започна да се успокоява.
Двете придворни дами веднага се отправиха към изхода и просто кимнаха леко на Васили и Александра, но откакто се бе завърнал от Русия, Таня не го бе виждала, затова се насочи към него с широко разтворени ръце. За Васили бе нещо обичайно да я прегърне, което той и сега понечи да направи. В този момент си спомни, че Александра бе с него, и отстъпи, разтревожен, крачка назад. Годеницата му забеляза това и заради кралицата се обърна към него на английски.
— Тя може.
Не бе необходимо да я пита какво иска да каже, но след тревогата, която бе изживял, не можа да се въздържи:
— И защо?
— Защото е щастливо омъжена и няма никакви претенции към теб.
Таня недоумяващо повдигна вежди.
— Повярвай ми, Таня, не би искала да знаеш за какво става дума.
Александра му хвърли убийствен поглед. Таня избухна в смях.
— Може би наистина не искам да знам, Васили. Но вместо това по-добре ще е да ни представиш.
Той го направи, а Таня дълго изучава с поглед младата жена пред себе си.
— Имаш по-голям късмет, отколкото заслужаваш, Васили. Тя е много красива.
Тези думи смутиха и двамата. Разбира се, Васили знаеше, че тя е красива, но нямаше намерение да го признае в нейно присъствие. А и на Александра нямаше да се хареса да го чуе, бе сигурен. Но Таня не забеляза това и продължи:
— Поръчах да ни донесат нещо леко за хапване и…
— И двама вече сме се нахранили — побърза да я прекъсне Васили, а Таня отново повдигна учудено вежди.
Александра едва потисна смеха си. Той очевидно бе ужасен от възможността тя да се храни пред кралицата и реши да го подразни.
— Всъщност…
— Ти не си гладна, Алекс. Не си!
Сега вече Таня постави демонстративно ръце на хълбоци и се обърна властно към тях.
— Какво всъщност става тук?
— Нищо, това е само шега между двама ни — отвърна Васили и побърза да смени темата. — Трябва да призная, че изглеждаш приятно закръглена, много по-различна си от последния път, когато те видях.
Това, разбира се, бе приятна тема за Таня. Тя се усмихна щастливо.
— Така е. Което ме подсеща за нещо друго. Преди да се закръгля още повече, искам да организирам бал, за да представя Александра на…
— Не!
Васили почти изкрещя отговора си и този път Таня се ядоса.
— Защо не?
Този път Васили отговори направо.
— Защото Алекс ще намери някаква причина да се появи във вида, в който я виждаш в момента.
— О, хайде сега, какви са тия приказки? — Таня отмести поглед към Александра, очаквайки тя да отрече, но изражението на лицето й бе твърдо и по него не можеше да се прочете нищо. След като помисли малко, Таня се обърна към Васили: — Васили, защо не отидеш да намериш Стефан? Мисля, че е в двора за тренировки. А от това, което съм чувала, ти също имаш нужда да се поупражняваш малко.
— В това несъмнено има пръст Лазар и голямата му уста — измърмори Васили. — Говориш така, като че ли аз бях избрал камшици за двубоя. Освен това не смея да те оставя сама с…
— Изчезвай, Петров! — намеси се сухо Александра. — Нямам намерение да убивам кралицата ти, но ти няма да имаш този късмет, ако кажеш само още една дума.
Васили трепна. Тя беше права, разбира се. Стараейки се да я предпази от неудобното положение, в което можеше да изпадне, той самият я бе поставил в такова, макар че намеренията му не бяха такива.
Опита се да поправи грешката си.
— Таня, съжалявам, ако съм създал погрешно впечатление. Тя наистина е много… — Трябваше да спре, за да измисли какво хубаво да каже за нея, освен „привързана към конете“, както бе първоначалното му намерение.
— Тръгвай!
Заповедта дойде от Таня, която вече действително се разгневи. Той въздъхна и излезе. За момент двете жени останаха мълчаливи. Имаха общо нещо помежду си — и двете избухваха лесно, когато станеше дума за Васили. И понеже не се познаваха, Таня се надяваше да промени това положение, а Александра се боеше от това.