— Това ли е единствената причина да не искаш да се омъжиш за него — защото си била ядосана? — попита внимателно Таня.
— Не… но бих предпочела да не говоря за другата причина — Александра се изчерви само като си представи реакцията на кралицата, ако й кажеше, че е чакала цели седем години един мъж да й направи предложение. — Намирам, че… е доста неудобно.
— Тогава не мисли за това. Но тъй като много обичам Васили, трябва да те попитам все още ли не изпитваш нищо към него?
Александра не знаеше как да отговори на тази жена, която очевидно много държеше на годеника й.
— Съвсем скоро разбрах, че той има и добри качества, макар че ги проявява много рядко. Но каквото и да изпитвам към него, то няма значение. Самата вие казахте колко високомерен и непоносим може да бъде той, а това е всичко, което съм видяла от него. Никога не бих могла да живея с такъв човек.
— А той как живее с теб? При недостатъците, които си показала?
Александра се изчерви.
— Може да съм се преструвала на такава, каквато не съм, но по този начин се опитвах да направя по-лесно за него да разтрогне този годеж, тъй като аз не можех.
Тези думи накараха Таня да се замисли. Запита се дали да каже на Александра истината за Васили и дали ако знаеше, щеше да има значение за нея. Лазар им бе разказал множество изненадващи неща — той я бе наричал „своя“, без да го осъзнава, бе помолил Лазар да я съблазни, след това се бе отказал от това намерение и бе показал очевидни признаци на ревност. Таня мислеше, че това говори за нещо по-различно от безразличие.
— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че Васили е постъпил точно като теб?
— Какво искате да кажете?
— Не ти е показал истинската си същност. Когато ти казах, че го ненавиждах — и по онова време наистина беше така — това бе, защото той правеше всичко възможно да ме накара да го ненавиждам. Нарочно.
— Защо?
— Защото жените се влюбват в него, преди дори да се опитат да го опознаят. Той се страхуваше, че и аз ще постъпя по същия начин, когато в действителност трябваше да стана жена на Стефан, а не негова. Разбираш ли, Александра, той обича Стефан. Двамата се обичат като братя. Васили би направил всичко за щастието на Стефан, включително и това да се държи като най-презреният и високомерен глупак, макар че съвсем не е такъв.
Александра се вцепени от смайване.
— Не е ли?
— Разбира се, че не е. Е, може би е малко арогантен, но това е всичко. Мисля, че това качество се предава по наследство в семейството му. И наистина, понякога с жестоки думи омаловажава неща, които всъщност счита за важни, но с верността си и чувството си за дълг многократно компенсира това.
— Какъв дълг? Той не е нещо повече от…
— Той е един от личните телохранители на краля, всъщност един от най-добрите. Освен това си служи отлично с многобройни оръжия, което и сама можеш да видиш, ако се отбиеш в двора за тренировки, преди да си тръгнеш. Знаеш ли — Таня се замисли за момент, — когато за пръв път ме видя, Васили също не ме хареса. Мислеше си, че не съм достатъчно добра за Стефан. Но когато имаше възможност да ме остави да избягам, той не го направи. „Дългът преди всичко“ ми каза и наистина го мислеше. Има и нещо друго, което вероятно не знаеш. Васили е невероятно очарователен, когато не се опитва да се държи отвратително.
— Права сте, не бих могла да знам — отвърна Александра с глух глас.
— Моля те, Александра, нямах намерение да те обидя.
— Не съм обидена — отвърна Александра малко сковано.
— Ако Васили се е представил пред теб в най-лошата си светлина, то е, защото не е искал да се жени. Много се разстрои, когато научи за този годеж. Отиде в Русия…
— За да се отърве от мен.
Таня трепна.
— Той ли ти го каза?
— Да, беше откровен с мен.
— Но аз се опитвах да ти кажа, че той сега се чувства по същия начин. Просто не му е възможно да се освободи от ролята, която сам си е наложил. Точно като теб.
Александра не бе сигурна, че Васили играе някаква роля. Ако повярваше, нещата щяха да станат още по-лоши. Това означаваше, че Васили дотолкова ненавиждаше брака, че трябваше да се преструва — както бе направила и тя. А какво щеше да стане, ако тя покажеше истинската си същност? Щеше ли да има някакво значение? Не, той бе против брака още преди да я срещне, отношението му не се беше променило и след това. Таня можеше и да не е сигурна, но тя беше — Васили продължаваше да ненавижда брака. Освен това наистина беше развратник. Дори кралицата не бе го отрекла.
— Васили може и да притежава някои благородни качества, за които аз никога нямаше да се досетя — каза Александра — но той си остава развратник.