— Да, така е и вероятно ще продължи да бъде такъв — докато не се влюби.
ГЛАВА 33
Александра реши, че не е необходимо да чака Васили да я вземе от приемната на кралицата. Щеше да използва каретата му, след това щеше да я изпрати обратно да го прибере. Надяваше се, че за известно време нямаше да се налага да го вижда. Трябваше да премисли всичко, което току-що бе научила преди отново да говори с него — ако изобщо реши да го направи. В този момент не би могла да понесе още някоя подигравателна забележка от негова страна, когато знаеше, че той се преструва пред нея с една-единствена цел — тя да го намрази.
Но не всичко беше лъжа. Това, което й бе казал за брака им, бе несъмнено истина. Както Нина бе отбелязала, повечето аристократични бракове бяха такива, въпреки че обикновено правилата не се изричаха гласно, а се подразбираха и от двамата съпрузи. И всеки път, когато я бе предизвиквал да разтрогне годежа, той всъщност бе изразявал истинските си чувства. И похотливите му желания към толкова много жени също не бяха лъжа.
Но преди да напусне двореца, тя се спря в двора за тренировки. Бе неспособна да устои на това желание. Постоя няколко минути, наблюдавайки Васили как побеждаваше противник след противник с меча си. А го бе нарекла разглезено дворцово конте, помисли си, отвратена от себе си. И въпреки това признаците, че той не е това, за което се представя, винаги бяха налице, но тя не им бе обърнала внимание. Военната стойка и държание, начинът, по който яздеше, бързите му рефлекси, начинът, по който се бе справил с Павел, когато му бе дошло до гуша, дори и това, че той любезно отклони предложението за бой с мечове, тъй като знаеше, че с това оръжие Павел не би имал никакъв шанс срещу него. Бе виждала само това, което й се бе искало да види, защото не искаше да бъде впечатлена от него.
Искаше й се кралицата да не й бе отворила очите за тези неща. По обратния път към дома на Васили Александра си припомни думите, с които се бяха разделили.
— Бих искала да станеш една от придворните ми дами — бе казала кралицата.
— Благодаря за предложението, но не ми е възможно да приема. Трябва да поддържам определен образ пред Васили, който в никакъв случай не е на изискана дама.
Таня се бе намръщила.
— Значи няма да му кажеш истината?
— Не виждам никакъв смисъл. Това ще предизвика ужасен скандал. Той ще ми се ядоса ужасно за измамата, аз също ще хвърля в лицето му обвинението, че не е бил откровен с мен. И пак ще се озовем там, където сме сега — никой от нас не иска да се ожени за другия.
Кралицата изобщо не се зарадва на решението й, но Александра не позволи да бъде разубедена. Нито имаше намерение да се рови повече в собствените си чувства. Каквото и да чувстваше към Васили, просто нямаше значение, тъй като той все още не искаше да се ожени за нея. Хрумна й, че има само още едно нещо, което можеше да направи, за да помогне и на двамата да се освободят от предстоящия брак. Щеше да откаже на майка му всякакво съдействие в усилията й да я направи дама.
Мария вече бе много недоволна от нея. „Отвратена“ бе по-точно. И точно майката на Васили бе тази, която бе казала, че той не може да престъпи думата, дадена от баща му. Тази причина й бе изтъкнал Васили, когато й каза, че не може за развали годежа. Но ако Мария променеше мнението си…
Васили получи поредната бележка, с която майка му го викаше при себе си. В продължение на ден и половина бе успял да не й обръща внимание, но пратениците на Мария продължиха да се появяват в къщата му, накрая един от тях дойде в двореца и го завари със Стефан.
— Надявам се този път графиня Мария да не се обръща към мен за помощ — бе казал Стефан, и Васили прие това като знак, че е по-добре сам да се погрижи.
Но този път знаеше какво иска графинята от него. След като преди две седмици му бе връчена първата й бележка, в която се оплакваше от Александра — „Това момиче е невъзможно“ и „Трябва да поговориш с нея“ — той не си бе дал труда да чете останалите, които пристигаха почти всеки ден. Просто й изпращаше окуражителни отговори като „Можеш да се справиш, майко“ и „Разчитам на теб, майко.“ А веднъж, без да чете бележката на майка си, защото познаваше Александра, бе започнал да изпитва удоволствие от цялото това положение и написа отговора си: „Не обръщай внимание на гнева й, това е просто въздух под налягане.“
Учудваше го единствено това, че Александра не му изпращаше подобни бележки за майка му. Това, че ги очакваше, бе една от причините, поради които бе решил да стои настрани от нея, докато обучението на майка му се увенчае с успех — или се провали. Ако трябваше да застане насреща й и да усмирява гнева й, неминуемо също щеше да се ядоса, което щеше да доведе до едно — отново ще я пожелае. Беше му достатъчно трудно да потиска желанието си към нея и без да я вижда. Бе предоставил разрешението на този въпрос в ръцете на съдбата, знаеше, че рано или късно щеше да има някакъв резултат.