Нейната врата беше заключена и тя не отговори на заповедите му да я отвори. Не му отне много време да я изкърти, тъй като гневът му растеше заедно с увереността какво ще намери вътре. Неговата Алекс бе твърде смела, за да се крие зад заключени врати. Разбира се, оказа се прав. Тя не бе в стаята. Принадлежностите й също ги нямаше. В следващия миг видя писмото, облегнато на една от възглавниците на леглото. А до писмото лежеше пръстенът, който й бе дал.
Майка ти ми каза, че не можеш да се ожениш за мен. Петров, и това ме освобождава от даденото обещание. Заедно с радостта, която несъмнено изпитваш в този момент, надявам се, че няма да ми откажеш една услуга. Не мога да подготвя конете си за тръгване толкова скоро, затова те моля да ги задържиш още малко в конюшнята си, докато изпратя да ги приберат. Оставила съм конярите да се грижат за тях. Ако не си съгласен, кажи това на главния коняр Булавин и той ще се погрижи да ги махне оттам.
Сега трябва да ти кажа колко съжалявам за неприятностите, които ти причиних. Знай, че не храня злоба или лоши чувства към теб. Желая ти всичко най-хубаво.
Васили прочете писмото още веднъж, след това още веднъж, но все още не можеше да повярва, че това са думи на Александра. Те бяха твърде студени, твърде официални, а краят на писмото? Не хранела лоши чувства към него, съжалявала, пожелавала му всичко най-хубаво. Не и неговата Алекс. И как така се осмели да си тръгне? Как се осмели да приеме, че майка му има крайната дума? той не я бе освободил от обещанието й!
По дяволите съдбата. Дай й възможност и тя ще провали целия ти живот!
ГЛАВА 34
— Тя остави всичките си коне при мен, дори двата жребеца. — Васили все още не можеше да повярва на случилото се. — Конете са всичко за нея. Как тогава можа да ги остави?
Стефан отведе Васили до един стол в приемната си, където се бяха събрали най-добрите му приятели; дори насила го накара да седне. Той правеше това за втори път, затова се съмняваше, че братовчед му щеше да остане на стола повече от няколко секунди. Васили бе разгневен и в същото време напълно объркан.
— Опитай се да мислиш логично — предложи Стефан. — Оставила ги е, защото наистина е загрижена много за тях, все пак в средата на зимата сме.
Васили позволи на Стефан да прочете бележката, която му бе оставила Александра — направо му я бе тикнал в ръцете. Всички я бяха прочели, въпреки че Васили не забеляза кога малкият къс хартия попадна в ръцете на Лазар и Серж, тъй като неспокойно крачеше из стаята.
— Като оставим времето настрана — добави Лазар, — причината, която Александра изтъква, е напълно основателна. Твърде рано е да ги подлага отново на още едно изтощително пътуване.
Васили скочи отново на крака и възобнови нервното крачене насам-натам.
— В такъв случай можеше да остане с тях, докато стане възможно те отново да поемат на път.
— Когато майка ти й е казала, че брак няма да има? — напомни му Серж. — Момичето вероятно е приело, че вече не е добре дошло в дома ти.
— Тогава тя не може да е стигнала далеч — обади се Стефан. — Сигурно е още в града.
Васили обаче поклати глава.
— Не, Булавин каза, че Александра е напуснала Кардиния и че няма да се върне дори за да прибере конете си. Ще изпрати някого за тях.
Таня, която току-що бе прочела бележката, вдигна глава.
— Очевидно Александра ти има достатъчно доверие, че ще се грижиш добре за конете й, за да ти ги остави.
В отговор Васили просто изсумтя.
— Не е така.
— Имам причина да мисля по-иначе — отвърна Таня.
Тези думи веднага привлякоха вниманието му, а златистите му очи се спряха върху нея.
— Каква причина?
— Това е просто… само впечатление, което имам, след като поговорих с нея — отвърна уклончиво тя.
— Искаш да кажеш, че тя не е хвърлила името ми в калта? — попита той с натежал от ирония глас.
Таня се усмихна едва забележимо.
— Е, върху името ти наистина ще се намерят едно-две петънца. Все пак Александра не можеше да не си мисли, че си развратник, тъй като славата ти на такъв не може да се отрече.
— Но откакто я срещнах, не съм докосвал друга жена! — извика възмутено Васили.
Серж беше този, който се досети какво се крие зад тези думи.
— Друга жена ли?
— О, Васили! — въздъхна разочаровано Таня. — Не ми казвай, че си съблазнил това невинно момиче, когато нямаш никакво намерение да се ожениш за нея.