— Върви по дяволите! — изръмжа Фойл.
— Фойл, знаеш ли, аз ти се възхищавам.
— Върви по дяволите.
— По свой примитивен начин ти притежаваш изобретателност и решителност. Ти си кроманьонец, Фойл. Аз те изследвам. Бомбата, която хвърли в космодрума на Пристейн, беше забележителна и ти почти съсипа Главната болница, грабейки материали и пари — Дейджинхам изброи на пръсти. — Ти оплячкоса шкафчетата, обра отделението за слепи, изпокраде лекарствата от аптеката, сви апарата от склада на лабораторията.
— Върви по дяволите.
— Но защо си против Пристейн? Защо се опита да взривиш неговия космодрум? Казаха ми, че си се промъкнал и си атакувал ямите като индианец команч. Какво се опитваше да направиш, Фойл?
— Върви по дяволите.
Дейджсинхам се усмихна.
— Ако ще си говорим — каза той, — ще трябва да участваш. Твоят разговор става вече много еднообразен. Какво се случи с „Номад“?
— Нищо не зная за „Номад“.
— Последната вест за този кораб се получи преди около седем месеца и после мълчание. Ти ли си единственият оцелял? И какво си правил през цялото време? Украсявал си лицето си?
— Нищо не зная за „Номад“.
— Не. не. Фойл, това няма да мине. Ти се показваш с татуировка „Номад“ на лицето. Прясна татуировка. Разузнаването провери и откри, че ти си бил на борда на „Номад“ по време на полета. Фойл Гъливер, АS 128/127:006. помощник-механик трети клас. И сякаш всичко това не е достатъчно за разузнаването, ами се появяваш с частен кораб, изчезнал преди петдесет години. Човече, ти се печеш на огън. Разузнаването иска отговори на всички тези въпроси. А ти трябва да знаеш как Централното разузнаване измъква отговорите от хората.
Фойл трепна. Дейджшнхам кимна, виждайки, че думите му попаднаха в целта.
— Затова мисля, че ще ме послушаш. Ние искаме информация, Фойл. Опитах се да я измъкна от теб с хитрост, признавам. Провалих се, защото си твърде упорит. Поздравления. Сега ти правя едно предложение за честна сделка. Ще те защитим, ако ни сътрудничиш. Ако откажеш, ще прекараш пет години в една лаборатория на Разузнаването и те ще измъкнат информацията.
Фойл не се плашеше толкова от перспективата за мъченията. колкото от мисълта, че ще загуби свободата си. Трябваше да бъде свободен, за да намери пари и отново да открие „Ворга“. да я разкъса, да я разруши и унищожи.
— Какъв вид сделка? — попита той.
— Кажи ни какво се случи на „Номад“ и къде го изостави?
— Защо?
— Защо. Заради спасяване на имуществото, човече.
— Няма нищо за спасяване. Той е развалина.
— Даже и развалините се спасяват.
— Искаш да кажеш, че ще прелетите милион мили, за да спасите отпадъци? Не ме баламосвай, човече.
— Добре — каза Дейджинхам примирено. — Има ценен товар.
— Корабът беше отворен скелет. Няма никакъв останал товар.
— Това е товар, за който ти изобщо не знаеш — поверително каза Дейджинхам. — „Номад“ транспортираше платинени кюлчета за Марсианската банка. Банките периодично уреждат сметките. Обикновено между планетите се развива оживена търговия, така че сметките могат да се уредят с документ. Войната наруши обичайната практика и банката на Марс откри, че Пристейн й дължи двадесет милиона кредита, без да има начин да получи бързо сумата. Пристеин изпрати дължимото в платинени кюлчета. Те бяха заключени В сейф на борда на „Номад“.
— Двадесет милиона! — прошепна Фойл.
— С няколко хиляди повече или по-малко. Корабът беше застрахован, но това означава, че изпълнителите „Бонис и Уиг“ получиха правата за спасяване и те са много упорити. Както и да е, ще има награда за теб. Да кажем — двадесет хиляди кредита.
— Двадесет милиона! — отново прошепна Фойл.
— Ние предполагаме, че разрушител от Сателитите на Външните планети е улучил „Номад“ някъде по курса. Те не са го оплячкосали, защото, ако е така, ти нямаше да останеш жив. Това значи, че сейфът е все още… Слушаш ли ме, Фойл?
Но Фойл не слушаше. Той виждаше двадесет милиона… не двадесет хиляди… двадесет милиона в платинени кюлчета като сияен път към „Ворга“. Край на дребните кражби от шкафчетата и лабораториите — двадесет милиона, за да открие и унищожи „Ворга“.
— Фойл!
Фойл се съвзе. Погледна Дейджинхам.
— Аз не зная нищо за „Номад“ — каза той.
— Какво, по дяволите, ти щукна сега? Защо отново те прихвана?
— Аз нищо не знам за „Номад“.
— Предлагам ти прилична награда. Един космонавт може да направи много нещо с двадесет хиляди кредита… една година почивка например. Какво повече искаш?
— Нищо не знам за „Номад“.
— Избирай, Фойл — ние или Разузнаването.
— Нещо не бързаш много да ме дадеш на тях, иначе не би минал през всичко това досега. Но то е безполезно. Аз нищичко не зная за „Номад“.