— И ти направи ли го, Джиз?
— Аз трябваше да бъда независима. Гъли. Трябваше да живея свой собствен живот и това бе единственият начин обществото да ми позволи това. Така че избягах от къщи и наруших правилата.
И Джиз продължи да описва своя сензационен бунт: хладнокръвното изнудване, грубия шантаж, обира в медения месец, погребалния грабеж.
Фойл й разказа за „Номад“ и „Ворга“, за своята омраза и за плановете си. Той обаче не разказа на Джизбелла за татуировката на лицето си и за двадесетте милиона в платинени кюлчета, които чакаха на астероидите.
— Какво се случи с „Номад“? — попита Джизбелла. — Всичко ли беше така, както предполага този мъж, Дейджинхам? Беше ли унищожен от разрушител на Сателити на Външните планети?
— Не зная. Не мога да си спомня, момиче.
— Вероятно взривът ти е увредил паметта. Шок. А да бъдеш шест месеца в изолация никак не е от полза. Забеляза ли нещо, заслужаващо да се спасява от „Номад“.
— Не.
— А Дейджинхам спомена ли нещо?
— Не — излъга Фойл.
— Тогава той трябва да има друга причина, за да те напъха в Гуфр Мартел. Може би има нещо друго, което иска да вземе от „Номад“.
— Да, Джиз.
— Но си постъпил глупаво, опитвайки се да взривиш „Ворга“ по този начин. Ти си като диво животно, Което се опитва да накаже капана, който го е наранил. Стоманата не е жива. Тя не мисли. Ти не можеш да накажеш „Ворга“.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, момиче. „Ворга“ ме изостави.
— Трябва да накажеш разума, Гъли. Разумът, който е сложил капана. Да откриеш кой е бил на борда на „Ворга“. Да намериш този, който е дал заповедта да те изоставят. Него да накажеш.
— Да. Но как?
— Научи се да мислиш, Гъли. Главата, която е измислила как да задвижи „Номад“ и как да създаде бомба от подръчни материали, може да измисли и това. Открий някого от екипажа на „Ворга“. Той ще ти каже кой е бил на борда. Проследи и открий кой е дал заповедта. И тогава накажи него. Но това ще отнеме време, Гъли, време и пари. Повече пари, отколкото имаш.
— Имам цял живот.
Говореха си с часове по Линията на шепота. Гласовете им звучаха тихо, но близо до ухото. Имаше само едно място във всяка килия, където другият би могъл да бъде чут, затова те бяха открили чудото толкова късно. Но сега наваксваха пропуснатото време. И Джизбелла обучаваше Фойл.
— Ако някога се измъкнем от Гуфр Мартел, Гъли, трябва да го направим заедно, а аз не мога да имам доверие на един невежа.
— Кой е невежа?
— Ти — отговаряше Джизбелла решително, — аз трябва да ти говоря през цялото време на жаргон.
— Мога да чета и пиша.
— И това е горе-долу всичко, което значи, че освен с бруталната си сила ти не можеш да бъдеш полезен с нищо друго.
— Говори смислено! — каза ядосано той.
— Говоря съвсем смислено. Каква полза може да има от най-здравия резец в света, ако той няма острие? Трябва да наостриш ума си, Гъли. Трябва да те обучавам, човече.
Той се покори. Разбра, че тя беше права. Необходимо му беше обучение, не само за да се избави, но и за да открие „Ворга“. Джизбелла беше дъщеря на архитект и бе получила първостепенно образование. Тя го предаваше на Фойл, обогатено от циничния опит на петгодишния престой под земята. Понякога той се бунтуваше срещу упоритата работа и тогава шепнешком се караха, но в края на краищата той се извиняваше и отново се покорябаше. Понякога Джизбелла се изморяваше от преподаването и те си бъбреха, като споделяха мечтите си в тъмнината.
— Мисля, че се влюбваме, Гъли. Аз съм стара вещица, Гъли. На сто и пет години съм. А ти как изглеждаш?
— Ужасно!
— Колко ужасно?
— Лицето ми…
— Става много романтично! Сигурно имаш един от тези вълнуващи белези. Които правят мъжете да изглеждат толкова привлекателни?
— Не. Ще видиш. Като се срещнем. Ти само определи кога ще се видим. Някакъв период
— Добро момче.
— Ще се видим един ден, нали, Джиз?
— Скоро, надявам се, Гъли — далечният глас на Джизбелла стана решителен и служебен, — но трябва да спрем с мечтите и да се заловим за работа. Трябва да направим план и да се приготвим.
От подземния свят Джизбелла бе събрала богата информация за Гуфр Мартел. Никой не бе джонтирал извън пещерните болници, но от десетилетия подземният свят събираше и сравняваше информацията за болниците. От тези данни Джизбелла бързо бе успяла да разбере същността на Линията на шепота, която ги свърза. На базата именно на тези данни тя започна да обсъжда възможността за бягство.