— Ще се справим, Гъли. Никога, нито за минута не се съмнявай в това, нито за минута. Трябва да има цяла дузина пукнатини в осигурителната им система.
— Досега никой не ги е открил:
— Никой досега не е работил с партньор. Ще обединим информацията си и ще успеем.
Той вече не се влачеше до санитарната и обратно Оглеждаше стените на коридорите, отбелязваше местата на вратите, материала им, броеше, слушаше, изучаваше и докладваше. Обработваше всяка отделна крачка в санитарната и съобщаваше на Джиз. Въпросите, които шепнеше на мъжете под душа и в хигиенните стаи, имаха цел. Фойл и Джизбелла заедно изграждаха картината на установения ред в Гуфр Мартел и неговата осигурителна система.
Една сутрин на връщане от санитарната го спряха, когато влизаше в килията си.
— Продължи направо, Фойл!
— Това е Север-111. Зная мястото си.
— Движи се!
— Но — той беше ужасен, — местите ли ме?
— Имаш посетител.
Заведоха го до края на северния коридор, където се пресичаха още три главни коридора, които оформяха огромното кръстовище на болницата. В центъра на кръстовището бяха административните офиси, работилниците по поддръжката и клиниките. Въведоха го в стая, тъмна като килията му. Затвориха вратата зад него. Съзря бледи, неясни очертания на човешка фигура в тъмнината. Беше един призрак с неясно очертано тяло и мъртвешка глава. Двата кръгли диска на черепа му бяха или кухини, или инфрачервени очила.
— Добро утро — Каза Дейджинхам.
— Ти! — възкликна Фойл.
— Аз. Имам пет минути. Седни. Столът е зад теб. Фойл опипа за стола и бавно седна.
— Забавляваш ли се? — попита Дейджинхам.
— Какво искаш, Дейджинхам?
— Има промяна — каза Дейджинхам сухо. — последния път, когато разговаряхме, ти отговаряше само „Върви по дяволите“.
— Върви по дяволите, Дейджинхам, ако това те прави да се чувстваш по-добре.
— Остроумието ти явно е подобрено, речникът ти — също. Изменил си се — Каза Дейджинхам, — промяната е много силна и много бърза. Не ми харесва. Какво става с теб?
— Ходя на нощно училище.
— Десет месеца ходиш на това нощно училище.
— Десет месеца! — учудено повтори Фойл като ехо. — Толкова дълго?
— Десет месеца — мрак и тишина. Десет месеца — самота. Трябва да си сломен.
— О, добре, аз съм сломен.
— Трябваше само да свирнеш. Прав бях. Ти си необикновен. Толкова много време ми отне. Не можем да чакаме. Искам да направя нова оферта — десет процента от кюлчетата на „Номад“. Два милиона.
— Два милиона! — възкликна Фойл. — Защо не започна направо с това?
— Не знаех цената ти. Приемаш ли?
— Почти. Още не.
— Какво искаш още?
— Да изляза от Гуфр Мартел.
— Разбира се.
— А също и още един човек.
— Може да се уреди — гласът на Дейджинхам се изостри — нещо друго?
— Да получа достъп до папките с документи на Пристейн.
— Това е изключено. Нормален ли си? Бъди разумен.
— Достъп до неговите папки за корабите.
— За какво?
— Нужен ми е списъкът на хората на един от корабите му.
— О — Дейджинхам стана нетърпелив, — това мога да уредя. Друго?
— Няма.
— Тогава сделката е сключена — Дейджинхам беше доволен. Бледият призрак се надигна от стола. — Ще те измъкна след шест часа. Ще започнем уреждането на въпроса с твоя приятел веднага. Глупаво е, че загубихме толкова време, но никой не можеше да те прецени.
— Защо не изпратиш телепат да ме измъкне.
— Телепат? Бъди разумен, Фойл. Няма и десет пълни телепата на всички Вътрешни планети. Времето им е планирано за следващите десет години. Не можем да искаме някой от тях да изостави задълженията си нито поради симпатии, нито дори за пари.
— Извинявай, Дейджинхам. Мислех, че не разбираш от работата си.
— Почти щях да се обидя.
— Сега знам, че ти просто си излъгал.
— Ласкаеш ме.
— Ти можеш да наемеш телепат. За откриването на двадесет милиона лесно ще наемеш един.
— Правителството никога…
— Не всички работят за Правителството. Ти си подготвил някаква измама и не ти трябва телепат.
Сноп светлина разсече тъмнината на стаята и освети Фойл.
— Какво ти е известно. Фойл? Какво криеш? За кого работиш? — ръцете на Дейджинхам се разтрепериха. — Господи! Какъв глупак съм бил. Разбира се, ти си необикновен. Не си обикновен космонавт. Попитах те: за кого работиш?
Фойл отблъсна ръцете на Дейджинхам от себе си.
— За никого — каза той, — за никого ос8ен за себе си.
— За никого, а? Като включим и твоя приятел в Гуфр Мартел, който толкова искаш да освободиш, за Бога, ти почти ме измами, Фойл. Кажи на капитан Янг Йоувил, че го поздравявам. Има по-добър екип, отколкото предполагах.