— Сега е чисто — прошепна Джизбелла, — но всеки момент ще си осигурят осветление за издирването. Хайде, Гъли! Навън!
— Но вратата към клиниката, Джиз. Аз мислех…
— Няма врата. Използват вертикална стълба, която вдигат нагоре. Предвидили са и тази възможност за бягство. Ще трябва да опитаме с товарния асансьор. Господ знае дали той би могъл да ни помогне. О, Гъли, ти си идиот. Абсолютен идиот.
Спуснаха се през наблюдателния прозорец обратно в санитарната. Търсеха в тъмнината асансьора, чрез който замърсените униформи се транспортираха и се доставяха новите. В тъмното автоматичните ръце отново сапунисваха, пръскаха и дезинфекцираха. Не успяха да открият нищо.
Внезапно в залата прозвуча виенето на сирена, заглушавайки всеки друг звук. И веднага след това настъпи мъртва тишина, така потискаща, както и тъмнината.
— Използват Г-фон, за да ни открият, Гъли
— Какво е това?
— Геофон. Може да открие шепот дори през половин миля солидна скала. Ето защо пуснаха сирената, за да осигурят тишина.
— Товарният асансьор?
— Не можем да го открием.
— Тогава ела.
— Къде?
— Ще тичаме.
— Къде?
— Не зная, но нямам намерение да чакам като говедо в кланица. Хайде. Имаш нужда от упражнение.
Отново я побутна пред себе си и те тичаха задъхани и препъващи се през тъмата надолу към дълбините на южния квадрант. Блъскайки се в забоите на проходите, Джизбелла падна два пъти, като тичаше, Фойл излезе напред, държейки двадесетпаундовия чук в ръка с протегната дръжка напред като антена. Удариха се глухо в стена и разбраха, че са достигнали края на коридора. Бяха затворени, заловени
— Сега накъде?
— Не зная. Изглежда като задънения край на мечтите ми. Със сигурност не можем да се върнем назад. Аз нападнах Дейджинхам в офиса. Гаден тип. Изглежда като етикет на бутилка с отрова. Имаш ли идея, момиче?
— О, Гъли… Гъли… — изхлипа Джизбелла.
— Разчитам на теб за идея. „Без бомби вече“ — каза ти. Бих желал да имам една бомба сега. Бих могъл… Почакай малко! — той докосна мократа стена, която преграждаше пътя им. Почувства назъбените грапавини на мазилка. — Докладва Гъливер Фойл: това не е естествена стена, задънваща пещерата. Тя е построена. Тухли и камък. Пипни. Джизбелла опипа стената.
— Е?
— Това означава, че проходът не свършва дотук. Продължава. Те са го зазидали, без съмнение.
Той избута Джизбелла навътре в прохода, потри ръка о пода, за да напесъчи сапунените си длани, и замахна с чука към стената. Удряше в равномерен ритъм, като сумтеше и дишаше тежко. Стоманеният чук рушеше стената, а звукът отекваше като ехо от камъни, удряни под вода.
— Те идват — каза Джиз. — Чувам ги.
Тъпите удари преминаха в трошливи, приглушени обертонове. Падаха отделни парчета, а след това се посипаха и камъчета. Фойл удвои усилията си. Внезапно стана срутване и ги облъхна вълна леден въздух.
— Пробих — промърмори Фойл.
Той се нахвърли върху краищата на отвора, пробивайки стената с ярост. Летяха тухли, камъни и стар разтвор. Фойл спря и повика Джизбелла.
— Опитай!
Той пусна чука, грабна я и я повдигна до отвора, чиято височина бе до гърдите. Тя викаше от болка, докато се извиваше през острите ръбове. Фойл я буташе безжалостно, докато раменете й, а после и бедрата минаха през отвора. Той пусна краката й и я чу да пада от отсрещната страна.
Фойл се надигна и се промуши през назъбения пробив в стената. Когато се стовари долу върху сместа от тухли и разтвор, той почувства ръцете на Джизбелла, които се опитваха да го предпазят от падането. Двамата се озоваха в ледената тъмнина на Гуфр Мартел. сред мили неизползвани пещери и проходи.
— Господи, ще се измъкнем! — изхриптя Гъли.
— Не зная дали въобще има път навън, Гъли, — Джизбелла трепереше от студ. — Може би това е тупик, зазидан от болницата.
— Трябва да има изход.
— Не зная дали можем да го намерим.
— Трябва да го намерим. Да вървим, момиче. Те заопипваха в тъмнината напред. Фойл захвърли безполезните очила от очите си. Двамата се блъскаха в издатини, ъгли и ниски тавани, слизаха надолу по наклони и стръмни стъпала. Когато се прехвърлиха през остър гребен върху равнинно място, краката им се подхлъзнаха. Двамата тежко паднаха на гладък под. Фойл го опипа и го докосна с език.
— Лед — промърмори той, — добър знак. Ние сме в ледена пещера. Джиз. Подземен ледник.
Те се надигнаха разтреперани, с разкрачени крака и започнаха да напредват бавно през пещерата по леда, образуван в бездната на Гуфр Мартел в продължение на хилядолетия. Изкатериха се по гора от сталагмити и сталактити, стърчащи от назъбения под и висящи от тавана. Вибрациите от всяка стъпка разклащаха огромните сталактити и във всеки момент тежките остри като игли каменни копия заплашваха да се срутят долу. В края на гората Фойл спря, показа се навън и веднага се отдръпна. Чу се ясен металически звън. Той взе ръката на Джизбелла и постави в нея дълъг, заострен конус от сталагмит.