За три поколения цялата Слънчева система усвоила джонтацията. Този преход бил много по-ефектен, отколкото смяната на епохата на коня и каруцата с бензиновата ера четири столетия по-рано. На три планети и осем сателита социалните, правовите и икономическите структури се срутвали, докато нови обичаи и закони, изисквани от джонтацията, се изграждали на тяхно място.
На Земята избухвали бунтове, когато бедняците джонтирали от крайните квартали и се настанявали в равнините и горите, нападайки добитъка и реколтата. Станала революция в жилищното и общественото строителство. Трябвало да бъдат въведени лабиринти и маскиращи устройства, за да се предотврати незаконното влизане чрез джонтация. Имало банкрути, паника, стачки и глад. Когато се срутили индустриите, съществуващи преди джонтацията.
Чумни пандемии вилнеели, тъй като джонтиращи скитници пренасяли болестите и паразитите в незащитените страни. Малария, елефантиаза и костни възпаления се пренасяли до Гренландия, бесът се върнал в Англия, след като бил ликвидиран преди 300 години. Японският бръмбар, цитрусовото съхнене. Кафявата ръжда и дървоядите се простирали до най-отдалечения кът на света, а от една забравена заразна яма в Борнео се появила отново отдавна изчезналата проказа.
Вълна от криминални деяния заливала планетите и сателитите, тъй като подземният свят джонтирал, следвайки нощта по цялата планета, и полицията била безсилна. Отново се възвърнали ужасните норми на Викторианската епоха — забрани и табута при борбата на обществото срещу сексуалните и моралните опасности от джонтирането. Жестока война избухнала между Вътрешните планети — Венера, Земя и Марс — и Сателитите на Външните планети, причинена от икономическите и политическите последствия от телепортацията.
До изгряването на джонт-ерата трите Вътрешни планети и Луната живеели в деликатно икономическо равновесие със седемте населени Сателита: Йо, Европа, Ганимед и Калисто на Юпитер, Рея и Титан на Сатурн и Ласел на Нептун Обединените Сателити на Външните планети снабдявали със суровини вътрешнопланетните заводи и представлявали добър пазар за произведените стоки. За едно десетилетие джонтирането разстроило този баланс. Сателитите на Външните планети — млад, неопитен свят в процес на изграждане — купували седемдесет и пет процента от вътрешнопланетната транспортна продукция. Джонтирането ликвидирало всичко това. Те купували деветдесет процента от вътрешнопланетната комуникационна продукция. Джонтирането премахнало и това. Като последствие Вътрешните планети отказали да купуват суровини от Сателитите.
При така разстроените търговски отношения станало неизбежно прерастването на икономическата война в унищожителна катастрофа.
Вътрешнопланетните картели отказвали да превозват производствено оборудване до Сателитите на Външните планети, опитвайки се да предотвратят бъдеща конкуренция. Сателитите конфискували планетите от своя свят, чийто суровини използвали, нарушили патентните задължения, игнорирали кралските облигации… и войната започнала.
Това била уродлива и гротескна епоха. Целият свят бил обезобразен по удивителен и ужасен начин. Класиците и романтиците, които го мразели, не съзнавали потенциалното величие на двадесет и четвъртия век. Те били слепи и не съзирали еволюцията, пречките за прогреса от сливането на антагонистични крайности.
Класици и романтици заедно не осъзнавали, че Слънчевата система се тресе на границата на човешката издръжливост и ще промени човека, ще го направи господар на Вселената.
На този кипящ фон на двадесет и четвъртия век започва отмъстителната история на Гъливер Фойл.
ЧАСТ ПЪРВА
1.
Беше в безсъзнание сто и седемдесет дни. Бореше се за живот с упоритостта на звяр, попаднал в капан. Не беше на себе си, но понякога примитивното му съзнание изплуваше от горящия кошмар и в него проблясваше реалността. Тогава той вдигаше разстроеното си лице към Вечността и мълвеше: „Какво става с мен? Помогнете, Вие, проклети Богове! Помощ!“
Богохулството за него бе лесно, правил го бе цял живот. Той беше израсъл в двадесет и четвърти век, бе живял на улицата и говореше на жаргон. Бе нисше създание, от което светът не се нуждаеше, но той толкова искаше да живее. И се бореше да оживее, и се молеше с богохулство. Понякога проясненото му съзнание се връщаше години назад, в детството, и си спомняше детското стихче: