— Бастун — промърмори той, — използвай го като слепите хора.
Той отчупи още един и те продължиха, като почукваха, опипваха и се препъваха в тъмнината. Наоколо не се чуваше никакъв звук, но в ушите им звънтяха бесният галоп на паниката, задъханото дишане, тупкащите сърца, почукването на каменните им бастуни. звукът от множеството падащи капки, постоянното шуртене на вода в подземната река под Гуфр Мартел.
— Не в тази посока, момиче — Фойл я побутна по рамото, — по-наляво.
— Имаш ли поне малка представа за посоката, в която вървим, Гъли?
— Надолу, Джиз. Ще следваме всеки наклон, който води надолу.
— Имаш ли нещо предвид?
— Да. Изненада, изненада! Разум вместо бомби.
— Разум вместо… — Джизбелла се разтресе от истеричен смях. — Ти се втурна в южния квадрант с-със ковашки чук и т-това е твоята идея за р-разум вместо б-б-б… — тя не можеше да го изкаже от конбулсивни хлипания, докато Фойл не я сграбчи и раздруса.
— Млъкни, Джиз! Ако ни следят с Г-фон, ще те чуят и на Марс.
— С-съжаляВам, Гъли Съжалявам… — тя пое дъх, — защо надолу?
— Реката, тази, която чуваме през цялото време. Тя трябва да е близо. И вероятно се слива с ледника някъде по-долу.
— Реката?
— Единственият сигурен път навън. Тя трябва някъде да излиза от планината. И ние ще поплуваме.
— Гъли, ти си ненормален!
— Какво ти става? Не знаеш да плуваш ли?
— Аз мога да плувам, но…
— Тогава трябва да опитаме. Продължавай, Джиз. Хайде.
Шумът на реката все повече нарастваше, но те губеха силите си. Най-после Джизбелла се спря и прошепна:
— Гъли, трябва да си почина.
— Много е студено. По-добре да се движим
— Не мога.
— Движи се — той напипа ръката й.
— Махай си ръцете от мен! — извика ядосано тя. Беше избухнала от нищо. Той я изгледа в недоумение.
— Какво ти става? Пази си главата, Джиз. Аз завися от теб.
— За какво? Казах ти, че трябва да планираме… да изработим едно бягство… а сега ти ни насади на това.
— Аз насадих себе си. Дейджинхам щеше да смени килията ми. Край на Линията на шепота за нас. Аз трябваше, Джиз… и ние сме навън, нали?
— Къде навън? Загубени в Гуфр Мартел. Търсим проклетата река, за да се удавим в нея. Ти си един глупак Гъли, а аз съм идиот, щом позволих да ме бъвлечеш в тоба. Проклет да си! Проклет да си! Ти смъкваш всичко до твоето ниво на ненормален, така принизи и мен. Тичай. Бий се. Удряй. Това е всичко, което знаеш. Бий. Чупи. Разрушавай. Унищожавай… Гъли.
Джизбелла крещеше. Чу се тропот като от падащ в тъмнината камък и трясъкът пропадна надолу и надалеч. Фойл чу шума от падането на нейното тяло бъв водата. Той се хвърли напред, викайки „Джиз!“, и се заклатушка на ръба на пропастта. Падна и тялото му удари във водата със силен плясък. Ледената река го обгърна и той не знаеше как да изплува на повърхността. Бореше се, задушаваше се и усети, че внезапно течение го завлече към мразовити, хлъзгави скали и тогава бе изхвърлен на кипящата повърхност. Кашляше и викаше. Чу Джизбелла да отговаря със слаб, неясен глас от бучащата река. Заплува по течението, опитвайки се да я намери.
Той я викаше и чуваше гласа й да звучи все по-ясно и по-ясно. Бученето се увеличи и той бе грубо хвърлен надолу в съскащия поток от падаща вода. Потъна до дъното на дълбок басейн и се бореше наново да излезе на повърхността. Водовъртежът го запрати върху студено тяло, обхванало една скала.
— Джиз!
— Гъли! Благодаря ти. Господи! За момент те се прилепиха един към друг, докато водата се носеше край тях.
— Гъли… — кашляше Джизбелла, — тя минава оттук.
— Реката?
— Да.
Той я заобиколи, прилепи се до стената и напипа входа на подземен тунел. Течението се опитваше да го повлече.
— Дръж се! — задъхваше се Фойл. Той се огледа вляво и вдясно. Стените на тунела бяха гладки, без никакви издатини. — Не можем да се измъкнем. Трябва да минем през тунела.
— Там няма въздух, Гъли. Няма.
— Не може да е безкраен. Ще си поемем дъх.
— Може да се окаже по-дълъг, отколкото ние можем да задържим въздух.
— Трябва да рискуваме.
— Не мога да го направя.
— Трябва! Няма друг път. Напомпай дробовете си. Дръж се за мен.
Подкрепяйки се един друг, те поемаха дълбоко въздух, за да напълнят дробовете си. Фойл избута Джизбелла по посока на подземния тунел.