Вратата на операционната се отвори и двама санитари изкараха болнично легло на колела, на което лежеше Фойл, леко потръпвайки. Цялата му глава беше едно голямо бяло бинтовано кълбо.
— В съзнание ли е? — попита Куейт.
— Аз ще се заема с това — избухна Джизбелла, — аз ще говоря с този кучи… Фойл!
Фойл слабо проговори под бинтованата маска. Точно когато Джизбелла си пое въздух и се приготви за яростна атака, една от стените на болницата изчезна и се чу такъв гърмеж, че повали всички. Цялата сграда се затресе от повтарящи се експлозии и през дупките на стените униформени мъже започнаха да джонтират от улиците вътре в сградата като лешояди на мърша.
— Нападение! — извика Бейкър, — Нападение!
— Боже Господи! — тресеше се Куейт. Униформените мъже плъзнаха навсякъде из сградата, като крещяха:
— Фойл! Фойл! Фойл! Фойл!
Бейкър звучно изчезна. Санитарите също джонтираха. Като изоставиха леглото, от което Фойл слабо размахваше ръце и крака и издаваше приглушени звуци.
— Нападение! — Куейт разтърси Джизбелла. — Бягай, момиче! Бягай!
— Не можем да изоставим Фойл! — викаше Джизбелла
— Съвземи се, момиче! Бягай!
— Не можем да го изоставим!
Джизбелла хвана количката и затича с нея по коридора. Куейт си пробивзше път до нея. Шумът в болницата нарасна
— Фойл! Фойл! Фойл!
— Остави го, за Бога! — настояваше Куейт — Нека го заловят.
— Не. — Ако ни хванат. ще ни определят лобо, момиче! Лоботомия, Джиз.
— Не можем да бягаме без него.
Те свиха зад ъгъла и се врязаха в тичаща тълпа от следоперативни пациенти, хора птици с пляскащи криле, русалки, влачещи се като тюлени по пода, хермафродити, великани, пигмеи, двуглави близнаци, кентаври и сфинксове. Те задърпаха в ужас Джизбелла и Куейт.
— Махни го от Количката! — извика Джизбелла. Куейт измъкна Фойл от леглото. Той стъпи на крака и се огъна. Джшзбелла и Сам го подхванаха от двете му страни и го вкараха през вратата в отделението, където Бейкър беше настанил същества с ускорено чувство за време, блъскащи се в стените със светкавичната бързина на ято птици и издаващи пронизителни писъци подобно на прилепи.
— Джонтирай с него. Сам.
— След като той се опита да постъпи така с нас?
— Не можем да избягаме без него, Сам. Досега трябваше да разбереш това. Джонтирай с него. На мястото на Кейсър.
Джизбелла помогна на Куейт да вземе Фойл на ръце. Съществата около тях изпълваха отделението с писъци. Вратата се отвори с трясък. Дузина мълнии от пневматично оръдие започнаха да вият в отделението и прекъснаха лутането на пациентите. Куейт бе блъснат назад, към стената и изпусна Фойл. Тъмносиня подутина се появи на окото му.
— По дяволите, бягай оттук! — хриптеше Куейт. — Аз съм свършен.
— Сам!
— Край с мен. Не мога да джонтирам. Бягай, момиче!
Превъзмогвайки болката от контузията, която му пречеше да джонтира, Куейт се концентрира и се хвърли напред върху влизащия в отделението униформен мъж. Джизбелла хвана Фойл за рамото и го повлече навън към задния вход на отделението, минавайки през помещението за инструменти, през клиниката, склада. за бельо и надолу по стара стълба, която скърцаше и вдигаше облаци прах.
Те стигнаха до склада за провизии. Обитателите на зоопарка на Бейкър бяха се измъкнали от клетките си и бяха нахлули в помещението като пчели в разбунен кошер. Момичето циклоп беше натъпкало в устата си шепа масло, изстискано от туба. Нейното единствено око, разположено над носа, бе впито злобно в тях.
Джизбелла преведе Фойл през склада за храни, намери залостена дървена врата и я отвори. Те се запрепъваха надолу по неудобни стъпала и се озоваха на място, което някога ще да е било склад за въглища. Бъркотията и шумът над главите им звучаха вече по-глухо. Улеят в едната страна на склада беше преграден с решетеста стоманена врата, закрепена посредством железни скоби. Джизбелла постави ръцете на Фойл върху скобите. Те заедно ги отвориха и се измъкнаха навън от склада през улея за въглища.
Вече бяха вън от клиниката, близо до задната стена. Пред тях бяха силозите на космодрума на Трентън и докато се бореха за глътка въздух, Джиз видя да пристига кораб, плъзгайки се надолу по антигравитационния лъч в чакащия силоз. Кръглите илюминатори на кораба блестяха и сигналните му светлини просветваха със зловеща неонова светлина, която озаряваше задната стена на болницата.
Една фигура скочи от покрива на болницата. Беше Сам Куейт, които правеше безнадежден опит да се спаси. Той заплува в пространството с мятащи се ръце и крака, като се опитваше да достигне изправящия се антигравитацонен лъч на най-близкия силоз, който би могъл да го подхване по средата на полета му и да смекчи падането. Начинанието му беше добре замислено. Седемдесет фута над земята, той попадна в стрелите на лъча. Но лъчът не бе включен. Куейт падна долу и се разби върху ръба на силоза.