Джизбелла изхълца. Все още автоматично стискайки Фойл за ръката, тя изтича през напукания бетон към тялото на Сам Куейт. Там тя пусна ръката на Фойл и внимателно докосна главата на Куейт. Пръстите й се изцапаха с кръв. Фойл разкъса част от превръзката пред очите си и направи отвори, за да гледа през бинтовете. Докато слушаше Джизбелла да плаче, си мърмореше и чуваше виковете зад гърба им от клиниката на Бейкър.
— Трябва да вървим — изграчи той, — трябва да се измъкнем навън. Вече са ни видели.
Джизбелла не помръдваше. Фойл събра цялата си сила и я изправи.
— Таймс Скуеър — промърмори той. — Джонтирай, Джиз! Таймс Скуеър. Джонтирай!
Около тях се появиха униформени фигури. Фойл разтърси ръката на Джизбелла и джонтира на Таймс Скуеър, където върху гигантската площадка джонтираха много хора, които погледнаха с изненада към грамадния мъж с бяло кълбо вместо глава. Платформата имаше размери на футболно поле. Фойл се огледа наоколо със замъглени очи. Джизбелла не се виждаше никъде, но тя можеше да бъде навсякъде. Той извиси глас:
— Монток, Джиз! Монток! Платформата Фоли. Фойл джонтира с последни сили, като се молеше. Студен северозападен вятър духаше в посока на Блек Айлънд и помиташе ледените кристали по платформата и средновековните руини, познати под името Фишърс-Фоли. На площадката имаше още една фигура. Фойл се заклатушка към нея, пробивайки си път през вятъра и снега. Беше Джизбелла, която изглеждаше замръзнала и отчаяна.
— Благодаря, Господи — промълви Фойл. — Благодаря, Господи. Къде се намира корабът на Сам? — той разтърси лакътя на Джизбелла. — Къде Сам пази кораба си „Уикендър“?
— Сам е мъртъв.
— Къде пази той този „Сатурн Уикендър“?
— Сам се оттегли. Няма да се страхува повече.
— Къде е корабът, Джиз?
— В двора, долу при фара.
— Хайде, ела!
— Къде?
— При кораба на Сам — Фойл разтвори огромната си ръка пред очите й. Връзка ключове блестеше в дланта му. — Аз взех ключовете му. Хайде.
— Той ти ги даде?
— Взех ги от тялото му.
— Чудовище! — тя започна да се смее. — Лъжец!… Мръсник!… Тигър!… Чудовище!… Крачещо влечуго!… Гъли Фойл.
Въпреки това, тя го последва през снежната буря до светлините на Монток.
Трима акробати с напудрени перуки, четири пищни жени, носещи питони, дете със златни къдрици и цинична усмивка, професионален дуелист със средновековна броня и мъж, носещ кух стъклен крак, в който плуваше златна рибка, стояха пред Сол Дейджинхам.
— Добре, операцията свърши — Каза им той, — Повикайте обратно останалите и им кажете да докладват в щаба на Куриерите.
Колоритната група джонтира и изчезна. Реджис Шефилд прехапа устната си и попита:
— Как да преценя цялата тая лудост, Дейджинхам?
— Тя направо разтревожи твоя уравновесен ум, нали? Това бе част от нашата З.Ф.О.К. операция: забавления, фантазия, объркване и катастрофа.
Дейджинхам се обърна към Пристейн и на лицето му се появи мъртвешка усмивка.
— Ще Ви върна таксата, ако желаете, Пристейн.
— Нали не напускате?
— Не. Аз се забавлявам. Ще работя без възнаграждение. Никога досега не съм имал насреща си човек от калибъра на Фойл. Той е уникален
— Как? — попита Шефилд.
— Аз уредих нещата така, че да успее да избяга от Гуфр Мартел. Той действително избяга, но не по замисления от мен начин. Опитах се да го опазя от ръцете на полицията чрез обърквания и катастрофи. Той й убягна, но не както исках аз, а по свой начин. Опитах се да го задържа извън полезрението на Централното разузнаване чрез забавления и фантазии. Той остана чист, и то отново по свой собствен път. Опитах се да му дам възможност да попадне на кораб, сам да намери пътя към „Номад“, за да ни заведе. Той не възприе тази възможност, но откри собствена. И сега е на път със свой кораб.
— И го следвате?
— Естествено — Дейджинхам се поколеба, — но какво правеше той в клиниката на Бейкър?
— Пластична операция? — предположи Шефилд. — Ново лице.
— Невъзможно. Бейкър е добър специалист, но не може да направи пластична операция толкова бързо. Беше много кратка хирургична намеса. Фойл беше на крака с превързана глава.
— Татуировката — каза Пристейн. Дейджинхам кимна и усмивката изчезна от лицето му.
— Това е, което ме безпокои. Вие разбирате, Пристейн, че ако Бейкър е премахнал татуировката, ние никога няма да познаем Фойл.