— Драги Дейджинхам, лицето му няма да се промени.
— Ние никога не сме виждали лицето му, а само маската.
— Аз изобщо не съм срещал този човек — йаза Шефилд, — как изглежда тази маска?
— Като тигър. Аз имах две продължителни срещи с Фойл. Би трябвало да съм запомнил лицето му наизуст, но не го зная. Всичко, което съм запомнил, е татуировката.
— Невъзможно — Каза Шефилд рязко.
— Не, за да повярвате, трябва да видите Фойл. Както и да е, това няма значение. Той ще ни заведе до „Номад“. Ще ни открие вашите кюлчета и ПирЕ, Пристейн. Аз почти съжалявам, че всичко вече свършва. Както казах, аз се забавлявам. Той действително е уникален.
7.
„Сатурн Уикендър“ беше построен като яхта за удоволствия — предостатъчен за четирима, много обширен за двама, но не достатъчно удобен за Фойл и Джиз Маккуин. Фойл спеше в главната кабина, Джиз беше запазила за себе си място в луксозната каюта.
На седмия ден от полета Джизбелла проговори на Фойл за втори път:
— Нека махнем този бандаж, Чудовище.
Фойл напусна кухнята, където в тишината топлеше кафе, и се отправи към банята. Той влезе вътре след Джизбелла с плуване и се напъха в нишата пред огледалото над мивката.
Джизбелла се подпря на мивката, отвори една капсула и започна да мокри и да развива бинтовете грубо и сърдито. Ивиците марля се отлепваха трудно. Фойл беше в агония от напрежението.
— Мислиш ли, че Бейкър е успял? — попита той. Нямаше отговор.
— Дали не е пропуснал нещо? Развиването продължаваше.
— Болките престанаха преди два дни. Отговор нямаше;
— За Бога, Джиз! Все още ли сме във война? Ръцете на Джизбелла спряха да работят. Тя погледна с омраза превързаното лице на Фойл.
— Ти как мислиш?
— Аз те попитах.
— Отговорът е да.
— Защо?
— Ти никога няма да разбереш.
— Обясни ми.
— Млъкни.
— Ако сме във война, защо дойде с мен?
— За това, което се полага на Сам и на мен.
— Пари?
— Млъкни.
— Не беше необходимо да идваш. Можеш да ми имаш доверие.
— Да ти вярвам? На теб? — Джизбелла се засмя саркастично и продължи да развива бинтовете. Фойл отблъсна ръцете й.
— Ще се справя сам.
Тя го плесна през бинтованото лице.
— Ще правиш това, което аз кажа. Стой спокойно. Чудовище!
Тя продължи работата си. След свалянето на една част от превръзката се показаха очите на Фойл. Те гледаха Джизбелла — тъмни и замислени. Клепачите бяха чисти, гърбицата на носа — също. Отдели се и марлята от брадата. Тя беше черно-синя. Фойл изпъшка, като се наблюдаваше в огледалото.
— Пропуснал е брадата — възкликна той, — Бейкър не е…
— Млъкни — отговори късо Джиз, — това е поникналата ти брада.
Междинните ивици марля бързо се отделиха, разкривайки бузите, устата и челото. Челото беше чисто. Бузите под очите също бяха чисти. Останалата част бе покрита със синьо-черна седемдневна брада.
— Обръсни се! — изкомандва Джиз.
Фойл пусна вода, сапуниса лицето си, като старателно втри крема, и избръсна брадата си. След това се приближи към огледалото и изследва лицето си, без да осъзнава, че Джизбелла е близо до него и също го наблюдава в огледалото. Нямаше нито един знак, останал от татуирането. Двамата въздъхнаха.
— Чисто е — каза Фойл. — Чисто. Той свърши добра работа. — Внезапно той се наведе по-напред и се огледа по-внимателно. Лицето му изглеждаше ново, така както изглеждаше то и на Джизбелла. — Аз съм променен. Не помня да съм изглеждал така. Работил ли е той хирургически върху мен?
— Не — каза Джизбелла, — вътрешните ти качества са се изписали върху него. Това, което виждаш, е чудовището заедно с лъжеца и измамника.
— За Бога! Излез! Остави ме сам!
— Чудовище — повтори Джизбелла, като го гледаше в лицето с пламнали от ярост очи. — Лъжец. Измамник.
Той хвана раменете й и я изтласка навън, към каютите. Тя заплува надолу към главната приемна, хвана водещия лост и го завъртя около себе си, за да се защити.
— Чудовище! — крещеше тя. — Лъжец! Измамник! Чудовище! Развратник! Животно!
Фойл я последва, сграбчи я отново и силно я разтърси. Шнолата, която държеше червената коса, събрана на врата й, се разтвори, косата й се разпусна и заплува навън като коса на сирена. При вида на зачервеното й от ярост лице гневът на Фойл се изпари и се превърна в желание. Той я разкопча и тикна новото си лице между гърдите й.
— Развратник — роптаеше Джиз. — Животно…
— О, Джиз…
— Светлината — прошепна Джшзбелла. Фойл посегна по посока на стенните ключове, натисна бутона и „Сатурн Уикендър“ продължи пътя си към астероидите с тъмни илюминатори.