Но когато подновиха търсенето, сигналите ги последваха. Стана ясно, че външната част на астероида е изоставена. Членовете на племето се бяха установили в центъра. Внезапно ниско долу, в шахтата, се чу звук от удар по алуминий, един люк се отвори. блесна силна светлина и се появи Джозеф в стар модел космически костюм, застанал в несръчната стойка на каещ се човек. Демонското му лице бе втренчено, ръцете му бяха събрани умолително, а дяволската му уста се мърдаше.
Фойл се взря в стария човек, направи крачка към него и спря със стиснати юмруци. Гърлото му се задавяше от гняв и яростта му се надигаше. Джизбелла, която наблюдаваше Фойл, нададе вик на ужас, защото видя как старата татуировка се възвърна върху лицето на Фойл. с кървавочервена окраска върху бледия фон на кожата, алена вместо черна, истинска маска на тигър.
— Гъли! — извика тя. — Боже мой! Лицето ти! Фойл не й обръщаше внимание и продължаваше да гледа свирепо Джозеф, докато старият мъж правеше умолителни знаци, показвайки им да влязат във вътрешността на астероида. След това той се прибра. Едва тогава Фойл се обърна към Джизбелла и попита.
— Какво? Какво ми каза?
През чистия глобус на шлема тя можеше ясно да види лицето му. И видя как със стихването на яростта на Фойл изчезват и тъмночервените ивици татуировка.
— Видя ли го този палячо? — попита Фойл. — Това е Джозеф. Видя ли го как проси и се моли след това, което ми направи…? Какво казваше?
— Лицето ти, Гъли. Знам какво се случи с твоето лице.
— За какво говориш?
— Ти искаше нещо да те контролира, Гъли. Ето, че вече го имаш. Твоето лице. То… — Джизбелла започна истерично да се смее. — Сега вече ще трябва да се научиш да се контролираш, Гъли. Вече няма да имаш възможност безнаказано да даваш свобода на емоциите си, каквито и да са тези емоции, защото…
Но той гледаше зад нея и внезапно затвори с вик алуминиевия люк, бързо се впусна, спря се пред една отворена врата и забарабани триумфално. Вратата водеше към инструментален склад с размери четири на четири, на девет. Складът беше обзаведен с рафтове, по които бяха разхвърляни безразборно остарели провизии и празни контейнери. Това беше ковчегът на Фойл на борда на „Номад“.
Джозеф и събратята му бяха успели неподвижно да закрепят развалината към своя астероид, преди разрушителното излитане на Фойл при неговото бягство да направи по-нататъшната им работа невъзможна. Вътрешността на кораба очевидно беше недокосната, Фойл хвана ръката на Джизбелла и я помъкна след себе си да обиколят кораба. Тяхната обиколка завърши при каютата, съхраняваща ценностите при транспорт. Фойл разби илюминатора и част от обшивката, така че пред тях се показа масивен стоманен сейф, здрав и непристъпен.
— Имаме избор — тежко дишаше той — или да измъкнем целия сейф през корпуса и да го закараме на Земята, където ще можем да се справим лесно, или да го отворим тук. Аз гласувам за второто. Може би Дейджинхам е излъгал. Всъщност всичко ще зависи от това, какви инструменти ще открием на „Уикендър“. Да вървим обратно на нашия кораб, Джиз.
През цялото време не му бяха направили впечатление нейното мълчание и това, че бе заета изцяло с мислите си, докато се върнаха обратно на „Уикендър“ и той приключи със спешната задача по издирването на необходимите му инструменти.
— Нищо! — нетърпеливо възкликна той. — На борда няма дори чук или бормашина. Нищо, ако не изключим отварачки за бутилки и консервени кутии.
Джизбелла не отговори. Тя не отместваше очи от лицето му.
— Защо ме гледаш по този начин? — попита Фойл.
— Наслаждавам ти се — отговори бавно Джизбелла.
— На кое?
— Ще ти покажа нещо, Гъли.
— Какво?
— Колко много те презирам.
Джизбелла го удари три пъти. Изненадан от ударите, Фойл се стресна и разгневи. Джизбелла повдигна джобно огледалце и го поднесе пред него.
— Погледни се. Гъли — Каза тя тихо, — погледни лицето си.
Той погледна и видя старите ивици татуировка да греят с кървавочервен оттенък под кожата. превръщайки лицето му в червено-бяла тигрова маска. Той бе толкова изненадан от ужасяващото откритие, че гневът му веднага изчезна и едновременно с него изчезна и маската.
— Боже Господи… — прошепна той. — О, Боже Господи…
— Трябваше да те доведа до момент, в който губиш равновесие, за да ти го покажа — Каза Джизбелла.
— Какво означава това, Джиз? Нима Бейкър не е успял да оправи лицето ми?
— Не мисля така. Вероятно под кожата имаш белези, Гъли, от оригиналната татуировка и от работата на Бейкър върху нея. Белези от игла. При нормални обстоятелства те не личат, но стават кървавочервени, когато емоциите ти вземат връх и сърцето ти започне да помпи кръв, когато си разгневен, изплашен, възбуден или обладан от зъл дух. Разбираш ли?