Името му беше Гъливер Фойл, помощник-механик III клас, на 30 години, недодялан и груб. Сто и седемдесет дни се носеше без посока в пространството. Той беше Гъли Фойл, човекът който смазваше, миеше, товареше, постоянно сполетяван от неприятности, далеч от забавленията, недружелюбен, твърде мързелив за любов. Мудността на неговия характер личеше и от официалните данни на Търговския флот:
ГЪЛИВЕР ФОЙЛ — АS 128/127:006
ОБРАЗОВАНИЕ: НЯМА
УМЕНИЯ: НЯМА
ЗАСЛУГИ: НЯМА
ПРЕПОРЪКИ: НЯМА
(ЛИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА)
Мъж с огромна физическа сила и неразвит интелектуален потенциал, липса на амбиции, избухлив. Стереотип на Обикновен мъж. Един неочакван шок би могъл да го разбуди, но психолозите не откриват ключ към това. Не се препоръчва по-нататъшно повишение. Фойл е достигнал своя максимум.
Той е достигнал своя максимум. Доволен да се носи по течението на съществуването си в продължение на тридесет години, тежко брониран, тромав, индиферентен… Гъли Фойл, стереотипният Обикновен мъж; но сега той се носеше сто и седемдесет дни в пространството и ключът за събуждането му беше в ключалката, готов всеки момент да се завърти и да отвори вратата към гибелта му.
Космическият кораб „Номад“ се носеше в пространството по пътя някъде между Марс и Юпитер. След катастрофата, която го бе сполетяла, от лъскава стоманена ракета, сто ярда дълга и сто фута широка, той се бе превърнал в скелет, от който стърчаха останки от корпуса, кабини и командни, табла. Откъм огряната от слънцето страна на кораба проблясваха огромни пукнатини по корпуса. Звезди искряха през замръзналите процепи на тъмната страна. Космическият кораб „Номад“ беше носеща се безтегловна маса сред заслепяващото слънце, замръзнал и тих.
Развалината беше изпълнена с плуваща смес на замръзнали останки, които висяха в повредения кораб като снимка на експлозията. Гравитационното притегляне бавно образуваше групи от парчетата отломъци, които периодично се разпадаха при преминаването през тях на един все още жив обитател на развалината: Гъли Фойл, АS 128/127:006
Той живееше в единственото херметическо помещение, останало непокътнато сред развалините — инструментална кабина в коридора към главния команден пулт. Кабината беше четири фута широка, четири фута дълбока и девет фута висока. Размери на великански ковчег. Преди шестстотин години било измислено най-изтънченото ориенталско мъчение — да се затвори човек в клетка с тези размери за няколко седмици. А Фойл обитаваше тази тъмна килия пет месеца, двадесет дни и четири часа.
„Кой сте Вие?“
„Гъли Фойл е моето име.“
„От къде сте?“
„Земята е моята родина.“
„Къде сте сега?“
„Пространството е моето жилище.“
„Закъде пътувате?“
„Смъртта е моята съдба.“
На сто седемдесет и първия ден от своята борба за оцеляване Фойл отговори на тези въпроси и се събуди. Сърцето му биеше силно, гърлото му гореше. Пипнешком потърси в тъмното въздушната капсула, с която делеше пространството на инструменталната кабина, и я провери. Тя бе празна. Трябваше незабавно да бъде заменена с друга. Този ден щеше да започне една изключителна схватка със смъртта, която Фойл прие с безмълвна издръжливост.
Той опипа рафтовете на кабината и откри повреден скафандър. В действителност, това беше единственият скафандър на борда на „Номад“, но Фойл вече не помнеше къде и как го беше намерил. Той запълни дупките му с авариен спрей, но нямаше начин да презареди кислородната бутилка на гърба. Фойл облече костюма.
Облеклото му би задържало достатъчно въздух от кабината, за да му позволи да прекара пет минути във вакуум. Но не повече. Фойл отвори вратата на инструменталната кабина и се потопи навън в черното мразовито пространство. Въздухът от кабината заструи навън, заедно с него кристализира и влагата му в малко снежно облаче, което се понесе надолу по разрушения коридор към главната командна кабина. Фойл се протегна към изразходваната въздушна капсула, изнесе я извън кабината и я изхвърли. Беше минала една минута.
Той се обърна, превъртя се по посока на отвора на склада за контейнери. Не бързаше. Неговата походка беше уникалното движение в безтегловност: оттласквания с крака, лакти и ръце от пода, стените и ъглите, бавни движения, спускания през пространството, като плуване под вода. Фойл се отправи през отвора към тъмната страна на склада за контейнери… Две минути минаха.