— Без радиоизлъчване. Те ще го открият и ще засекат местоположението ни. Ти ме чуваш и по този начин, нали?
Тя кимна.
— Добре. Разполагаме с около един час, докато Дейджинхам ни открие. Имаме един час и до момента, когато ще ни открият Джозеф и тълпата му. Попаднали сме в дяволска ситуация. Трябва да действаме бързо.
Тя отново кимна.
— Нямаме време да отворим сейфа и да пренесем кюлчетата.
— Ако изобщо са там.
— Дейджинхам е тук, нали? Това е потвърждение, че парите също са тук. Ще трябва да измъкна целия сейф от „Номад“ и да го пренеса на „Уикендър“ И тогава да излетим.
— Но…
— Само ме слушай и прави каквото ти кажа. Иди обратно на „Уикендър“, Изпразни го. Изхвърли всичко, от което не се нуждаем. Всички запаси освен неприкосновения резерв.
— Защо?
— Защото не зная колко тона тежи този сейф и може би корабът няма да издържи, когато се озовем обратно в гравитацията. Ще трябва да разпределим запасите си. Това значи, че пътуването обратно ще бъде трудно, но цената си струва. Разтовари кораба. Бързо! Тръгвай, момиче. Тръгвай!
Той я побутна настрани и, без да я погледне повече, се нахвърли върху сейфа. Той бе вграден в метала, изграждащ структурата на корпуса и представляваше масивна стоманена топка с диаметър около четири фута. Беше прикрепен към носещите ребра на корпуса със заварки на дванадесет различни места. Фойл обработи последователно всяка заварка първо с киселини, а след това с бормашина, термични горелки и замразители. Той се възползваше от теорията за структурната якост на материалите, идеята му бе стоманата да се загрява, изстудява и да й се въздейства с киселина, докато кристалната й структура се наруши и материалът се разруши. Той „изморяваше“ метала.
Джизбелла се завърна и той осъзна, че вече са минали четиридесет и пет минути. Фойл се опита да откърти сейфа. Като го дърпаше и разклащаше. Накрая сферата се освободи от корпуса, но от повърхността й стърчаха цяла дузина късове. Фойл даде знак на Джизбелла да му помогне. Двамата заедно не можаха да помръднат тежкия сейф. Изтощени и обезверени, те се подпряха назад. В този миг една сянка закри слънчевата светлина, влизаща през отвора в стената на корпуса на „Номад“. Те вдигнаха очи нагоре. Космически кораб обикаляше астероида на височина не повече от миля. Фойл приближи шлема си до този на Джизбелла
— Деиджинхам — каза той задъхан, — търси ни. Вероятно тук има и група, която също се опитва да ни открие. Скоро след като се видят с Джозеф, ще бъдат вече тук.
— О, Гъли…
— Все още имаме шанс. Може би няма да забележат „Уикендър“, преди да направят няколко обиколки. Той донякъде е скрит в кратера. Може би през това време ще успеем да качим сейфа на борда.
— Как, Гъли?
— Не зная, дяволите да го вземат! Не зная — той отчаяно стисна юмруци. — Това е краят.
— Не можем ли да го изнесем навън с взрив?
— Взрив…? Какво, бомби вместо разум? Нима това са думи на разумната Маккуин?
— Слушай. Ще го изтикаме навън с някакъв експлозив. Това ще му действа като ракетен двигател, ще му даде тласък.
— Да. Това е ясно. Но после какво? Как ще се озове в кораба, момиче? Не можем да го взривяваме по целия път дотам. Нямаме време.
— Не, просто ще докараме кораба до сейфа.
— Какво?
— Ще сложим взрив под сейфа, за да го изтласкаме в пространството. После ще докараме кораба и ще оставим сейфа да влезе право в главния люк. Така, както се хваща топка с шапка. Разбираш ли?
Той разбра.
— Господи, Джиз, ние можем да извършим това.
Фойл се хвърли към купчината с материали и инструменти и започна да отделя шашки динамит, пластичен експлозив и детонатори.
— Ще трябва да използваме радиовръзка. Един от нас ще остане при сейфа, а другият ще пилотира кораба. Този при сейфа ще насочва кораба към необходимата позиция. Добре ли е така?
— Точно така. Ти по-добре се заеми с пилотирането на кораба, Гъли. Аз ще действам по насочването.
Той кимна, закрепи експлозивите върху долната повърхност на сейфа, прикрепи и детонаторите. След това доближи шлема си до нейния:
— Вакуумни взривители, Джиз. Регулирани са на две минути. Когато дам знак по радиото, просто откъсни главите на капсулите и се скрий вдън земя. Разбра ли?
— Ясно.
— Стой при сейфа. След като ме насочиш и аз поема сейфа. Веднага влизай. Не се бави нито миг. Всеки момент може да пристигнат.
Той я потупа по рамото и се върна на „Уикендър“. Остави отворени входния люк и вътрешната врата с механичния лост. Въздухът от кораба веднага изтече навън. Олекотен от разтоварването, което тя беше направила, корабът изглеждаше мрачен и изоставен.