Фойл кимна:
— Права сте, има ги хиляди, но от тях само една може да предава мисли.
— Та каква полза може да има от това?
— Вие ще бъдете вентролог, а аз — Вашето подставено лице. Аз не познавам живота на висшето общество, Вие го познавате. Те имат свой начин да водят разговор, свои шеги, специфични свои маниери. Ако човек иска да бъде приет сред тях, той трябва да се научи да говори на техния език. Аз не мога, но Вие можете. Вие ще говорите заради мен, чрез моята уста…
— Но Вие можете да се научите.
— Не. Това би отнело твърде много време. А и човек не може да се научи на обаяние. Аз искам да купя Вашето обаяние, мис Уенсбъри. А сега, за заплатата Ви. Ще Ви плащам по хиляда месечно.
Очите й се разшириха.
— Вие сте твърде щедър, Формейл.
— Ще залича дори спомена за Вашия опит за самоубийство.
— Много сте любезен.
— Обещавам Ви също, че ще реша въпроса с премахването Ви от черния списък на армията. Името Ви отново ще бъде чисто, докато вършите работа при мен. Ще можете да стартирате в живота на чисто и с малък капитал, ще можете да започнете нов живот.
Устните на Робин потръпнаха и миг след това тя се разплака. Хълцаше и се тресеше и Фойл трябваше да я успокои.
— Добре — каза той, — приемате ли?
Тя кимна.
— Вие сте толкова любезен… То е… Аз вече не съм способна да изразя благодарността си. Тъпо сътресение от далечна експлозия накара Фойл да се вдърви.
— Господи! — Възкликна той, внезапно паникьосан. — Още един скок в тъмата. Аз…
— Не — каза Робин, — аз не зная какво означава „скок в тъмата“, но това идва от охранителната зона. Те… — тя погледна нагоре към лицето на Фойл и изпищя.
Неочакваният шок от експлозията и живата верига на асоциациите го бе принудила да загуби железния контрол върху себе си. Кървавочервените петна от татуировката се показаха под кожата му. Тя го гледаше в ужас и все още продължаваше да пищи.
Той докосна лицето си, след това се хвърли към нея и запуши устата й. За пореден път се бе овладял.
— Показа се, а? — промърмори той с ужасен глас. — За момент загубих контрол. Помислих си, че отново съм в Гуфр Мартел и чувам звука на черния джонт. Да, аз съм Фойл. Чудовището, което те погуби. Трябваше да разбереш, рано или късно, но се надявах това да стане по-късно. Аз съм Фойл и отново се завърнах. Трябва да се успокоиш и да ме изслушаш.
Тя закима с глава обезумяла. Като се опитваше да се отърве от него. С безпристрастно спокойствие той я удари през лицето. Робин припадна. Фойл я повдигна нагоре, загърна я в палтото си и я задържа в ръце, очаквайки да се върне в съзнание. Когато видя клепачите й да потреперват, той заговори отново.
— Не мърдай или ще пострадаш. Май не те ударих достатъчно силно. „Чудовище… Животно…“
— Аз можех да го направя и по друг начин — каза той, — можех да те изнудя. Зная, че майка ти и сестрите ти са на Калисто, че те разследват като чужденец, от неприятелска страна, воюваща в момента с нас. Това директно те праща в черните списъци, ipso facto. Така ли е? Ipso facto. „Самият факт“. Латински. Не трябва да вярваш на хипнообучението. Трябва да знаеш, че е достатъчно само да изпратя едно анонимно писмо до Централното разузнаване и повече няма да бъдеш под подозрение. Те ще измъкнат информацията от теб само за дванадесет часа…
Той почувства треперенето й.
— Но аз не възнамерявам да действам по този начин. Ще ти кажа истината, защото искам да те напраВя свой партньор. Твоята майКа е на Вътрешните планети. Тя е на Вътрешните планети — повтори той, — тя дори вероятно се намира на Земята.
— На сигурно място? — прошепна тя.
— Не зная.
— Пусни ме долу.
— Ти си замръзнала.
— Пусни ме долу.
Той я постави на крака.
— Ти веднъж ме погуби — каза тя със задавен глас, — не се ли опитваш да го направиш отново?
— Не. Ще ме изслушаш ли?
Тя кимна.
— Аз бях загубен в пространството. Бавно гниех и умирах в продължение на шест месеца. Той се появи и можеше да ме спаси Но просто ме изостави. Остави ме да умра. Кораб на име „Ворга“. „Ворга Т“:1339. Това говори ли ти нещо?
— Не.
— Джиз Маккуин, — моя приятелка, която вече е мъртва, веднъж ми каза, че трябва да открия защо бях изоставен да изгния. Да открия кой даде заповедта за това. И така аз започнах да купувам информация за „Ворга“. Каквато и да е информация.
— Какво общо има всичко това с майка ми?
— Изслушай ме и ще разбереш. Беше много трудно да се купува информация. Записите на „Ворга“ бяха изчезнали от папките на „Бонис и Уиг“. Все пак успях да открия три имена — трима от екипажа, състоящ се от четирима офицери и дванадесет обикновени космонавти. Никой нищо не знаеше или не искаше да говори. А също открих и това — Фойл извади от джоба си сребърен медальон и го подаде на Робин, — този медальон беше заложен от един космонавт на „Ворга“. Това е всичко, което успях да открия.