— Мислех, че сме дошли за приема.
— За приема и за човека на име Форест.
— Кой е той?
— Бен Форест, космонавт от „Ворга“. Имам три следи, водещи към мъжа, който е дал заповед да ме оставят да умра. Три имена. Готвач в Рим на име Поги; шарлатанин от Шанхай, който се казва Орел, и този мъж, Форест. Това е комбинирана операция „Висше общество и издирване“. Разбираш ли?
— Да, ясно.
— Имаме два часа, за да оправим работата с Форест. Знаеш ли координатите на „Оси Кейнъри“? Градската компания?
— Аз няма да взема участие в твоята разплата с „Ворга“. Аз търся семейството си.
— Във всеки случай това е комбинирана операция — каза той така ледено и свирепо, че тя трепна и веднага джонтира.
Когато Фойл пристигна в своята шатра във Фор Майл Съркъс на Джервис Бийч, тя вече се преобличаше в пътен костюм, Фойл я погледна. Макар че я беше заставил да живее в неговата шатра от съображения за безопасност, той никога повече не я бе докоснал. Робин видя погледа му, спря да се облича и зачака. Той поклати глава.
— Всичко това е свършило.
— Колко интересно. Ти си се отказал от изнасилването?
— Обличай се — каза той, като се контролираше, — кажи им, че разполагат с два часа, за да преместят лагера в Шанхай.
Беше дванадесет и тридесет, когато Фойл и Робин пристигнаха в представителния градски офис на компанията „Оси Кейнъри“. Те изчакаха уреждането на идентификационните емблеми, след което бяха поздравени лично от самия кмет.
— Весела Нова Година! — пропя весело той. — Весела! Весела! Весела! Посещение? Ще бъде удоволствие да ви разведа наоколо. Позволете ми — той ги напъха в издут хеликоптер и излетя. — имаме доста посетители тази вечер. Нашият град е много гостоприемен. Най-гостоприемният град в света.
Хеликоптерът кръжеше над огромни сгради.
— Това е нашата ледена палата. Плувните басейни са вляво. Огромната сграда там е за ски-шанцата. Сняг през цялата година. Тропическата градина е под този стъклен покрив — палми, папагали, орхидеи, плодове. Ето ги нашият магазин, театър, имаме също собствена радиокомпания. Хвърлете поглед на футболния стадион. Две от нашите момчета влязоха в професионалната лига тази година. Търнър в „Райт Рокни“ и Ковалски в „Хефилфинтър“. Ние имаме всичко. Всичко. Не е необходимо да джонтираш по света в търсене на забавления. „Оси Кейнъри“ просто ти поднася всичко, което се среща по света. Нашият град е една малка Вселена. Най-щастливата малка Вселена в света.
— Страдате от липса на проблеми, както виждам. Кметът отказа да приеме този тон.
— Погледнете долу по улиците. Виждате ли тези велосипеди? Мотоциклети? Коли? Ние можем да си позволим повече и по-луксозен транспорт на глава от населението, отколкото който и да е друг град на Земята. Погледнете тези къщи, резиденции. Нашите хора са богати и щастливи. Ние ги пазим и ги поддържаме богати и щастливи.
— Но наистина ли ги пазите?
— Какво искате да кажете? Разбира се, ние…
— Можете да ни кажете истината. Целта на посещението ни е съвсем друга. Пазите ли ги?
— Господи, не можем да ги опазим за повече от шест месеца — изохка кметът, — имаме дяволски много главоболия. Даваме им всичко възможно, но не можем да ги задържим. Получават максималното и джонтират. Отсъствията намаляват продукцията ни с дванадесет процента. Не можем да задържим постоянни работници.
— Никой не може.
— Трябва да има закон, Форест ли казахте? Точно тук е.
Той ги остави пред една внушителна къща в шведски стил, сред голяма градина, и излетя, като си мърмореше. Фойл и Робин пристъпиха към входната врата на сградата в очакване домоуправителят да ги посрещне и да ги представи. Вместо това вратата се освети в червено и върху този фон се появиха бял череп и кръстосани кости. Механически глас заговори: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДОМЪТ Е ЗАЩИТЕН СЪС СМЪРТОНОСНА ОТБРАНА. МОНТИРАНА ОТ ШВЕДСКА КОРПОРАЦИЯ ВИЕ СТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ.“
— Как така, по дяволите? — изропта Фойл. — На новогодишния празник? Дружелюбно посрещане, няма що Да опитаме от задния вход.
Заобиколиха къщата, последвани от просветванията — сигналния череп с кръстосаните кости и механическия глас От едната страна видяха горната част на ярко осветен прозорец, а от сутерена чуха заглушено пеене:
„Господ е моя пастир и аз не искам…“
— В сутерена има християни! — възкликна Фойл.
Двамата с Робин погледнаха през прозореца. Тридесет богомолци от различни религии празнуваха Нова година в обща нелегална служба. Двадесет и четвъртият век не бе унищожил вярата в Бога, но бе забранил организираната религия.
— Нищо чудно, че сградата е с включена охранителна инсталация — каза Фойл, — със забранена церемония като тази. Погледни, те имат и свещеник, и равин, а това зад тях е разпятие.