— Някога замислял ли си се какво е проклятието? — попита тихо Робин. — Ти употребяваш „Иисус“ и „Иисус Христос“, но знаеш ли какво значи това?
— Просто проклятие и това е всичко.
— Не, то има религиозен смисъл. Ти не го знаеш, но тези думи имат двехилядогодишна история зад себе си.
— Сега не е време за излишни разговори — каза нетърпеливо Фойл, — запази ги за после. Хайде ела.
Задната част на къщата имаше солидна стена от плътно стъкло, през което прозираше мъгливо осветена празна ВсеКиднеВна.
— Легни долу и чакай! — заповяда Фойл. — Аз влизам.
Робин се просна по очи върху мраморната настилка. Фойл стегна тялото си, включи акселерацията, набра ускорение срещу светлото петно и проби отвор в стъклената стена. Някъде ниско долу по звуковия спектър той дочу тъпа експлозия. Това бяха изстрели. Куршуми като остри шипове се насочиха към него. Фойл се хвърли на пода и прослуша целия диапазон от ниските басове до ултразвуковия обхват, докато накрая долови звука от изключването на контролния механизъм. Той внимателно раздвижи главата си, засече разположението чрез бинеутралните D/F, вмъкна се навътре в промеждутъка между сериите изстрели и изключи механизма. След това изключи и електронната си система.
— Влизай бързо!
Като трепереше, Робин се промъкна при него във всекидневната. Християните от мазето се щураха някъде из къщата, издавайки мъченически стенания.
— Почакай тук — измърмори Фойл.
Той акселерира и мина като неясно петно из цялата къща, откри християните в замръзнали пози и успя да ги огледа. Върна се при Робин и изключи системата си.
— Никой от тях не е Форест — съобщи той, — може да е на горния етаж. По задната стълба, докато те са се насочили навън към централния изход. Хайде!
Те забързаха по задното стълбище. Като на последната площадка спряха да поемат дъх.
— Трябва да действаме бързо — каза тихо Фойл. — Могат да джонтират…
Той замълча. Звук, подобен на слабо мяукане, идваше от вратата, разположена срещу стълбите. Фойл започна да души наоколо.
— Аналог! — възкликна той. — Трябва да е Форест. Какво ще кажеш за това? Религиозни обреди в мазето и наркотици на тавана.
— За Какво говориш?
— Ще ти обясня по-късно. Тук вътре е. Надявам се само да не е горила. Фойл се вмъкна през вратата като дизелов трактор.
Отзоваха се в широка пуста стая. Тежка верига висеше от тавана. Гол мъж бе обвит с веригата и висеше наполовина във въздуха. Той се въртеше, гърчеше се, издаваше мяукащи звуци и излъчваше котешка миризма.
— Питон — каза Фойл. — Това е нещо по-приемливо от горила. Не се приближавай до него. Ще ти смачка костите, ако те докопа.
Отдолу се дочуха гласове, които викаха:
— Форест! Какви бяха тези гърмежи? Весела Нова година, Форест! Къде, по дяволите, е празненството?
— Идвай тук — изсумтя Фойл, — трябва с джонтиране да го измъкнем навън. Ще се срещнем пак на плажа. Тръгвай!
Той измъкна нож от джоба си, преряза веригата, хвърли гърчещия се мъж върху гърба си и джонтира. Робин бе пристигнала на празния плаж Джервис миг преди него. Фойл дойде със сгърчения мъж на гърба си, който се изви около раменете му като питон и обхвана Фойл в желязна хватка. Червеното клеймо внезапно избухна върху лицето на Фойл.
— Синдбад — каза той със странен глас. — Старият мореплавател. Бързо, момиче! Десните джобове. Третият отгоре. Вторият отдолу. Ампулата е жило. Забий я в него. Където и… — гласът му заглъхна.
Робин отвори джоба, напипа пакета със стъклени ампули и го извади. Всяка от тях имаше в края си остро жило, подобно на жилото на оса. Тя заби жилото на една от ампулите в гърчещия се гръб на мъжа. Той колабира. Фойл отърси гърба си от товара и се надигна от пясъка.
— Иисусе! — промърмори той, като масажираше с ръка гърлото си. Пое си дълбоко въздух. — Гръм и мълнии. Контрол — каза той, като възвръщаше състоянието на контролирано равновесие и спокойствие. Алената татуировка изчезна от лицето му.
— Какъв беше целият този кошмар? — попита Робин.
— Аналог. Лекарствена дрога за психопати. Незаконен. Конвулсията някак го самоосвобождава и му връща примитивните страсти. Той се идентифицира с определен вид животно — горила, мечка гризли, бивол, вълк. Взема дрогата и се отъждествява с животно, което харесва. Явно предпочитанията на Форест са към змиите.
— Отвъде знаеш всичко това?
— Нали ти казах, че се уча, подготвям се за „Ворга“. Това е едно от нещата, които научих. Ще ти покажа и още нещо, което съм научил, ако нямаш пилешко сърце. Как се прекратяват спазмите на аналога.