Робин се спусна към бюрото и се опита да изгаси пламъците. Тя повдигаше купчини хартии и писма и ги тръшкаше безпомощно. Фойл не помръдваше.
— Не мога да го загася — ахна тя накрая, — трябва да се махаме оттук.
Фойл кимна, след това събра силите си и се изпълни с енергия и решителност.
— Рим! — изграчи той. — Джонтираме в Рим, Там трябва да открием някакво обяснение на това. Ще го намеря. Господи! И не се отказвам. Рим. Тръгвай, момиче! Джонт!
От времето на средните векове Испанската стълба винаги е била център на корупцията в Рим. Тя се издига от „Пиаца ди Спаня“ до градините на вилите на Борджиите. Испанската стълба е била, е и винаги ще бъде гъмжаща от пороци. По стълбите се разтакават сводници, блудници, развратници, лесбийки, крадци. Нахални и арогантни, те се излагат на показ и се подиграват на почтените хора, които понякога минават оттам.
Испанската стълба е била разрушена при ядрената война в края на двадесетия век. Тя била изградена отново и отново разрушена през Световната възстановителна война през двадесет и първия век. Още веднъж е била възстановена и този път я покрили с покрив от неразрушаващ се кристал и я превърнали в стъпаловидна галерия. Конструкцията на галерията закривала гледката към шахтата на смъртта в къщата на Кийтс. Посетителите вече не можели да се покажат през тесния прозорец и да видят тази гледка, към която са били отправени очите на умиращия поет. Сега те могат да видят само мъгливия купол на Испанската стълба и през него долу изкривените фигури на Содом и Гомор.
Галерията на стълбите през нощта се осветяваше и тази Нова година царуваще безредие. От хиляда години насам Рим бе посрещал Новата година с фойерверки, огнени ракети, торпеда, пушечни изстрели, бутилки, обувки, стари гърнета и тигани. Римляните пазеха старите вещи месеци наред, за да бъдат запратени от най-горния етаж, когато дойде полунощ. Грохотът на фойерверките вътре в стълбата и тракането на отломките, блъскащи се в покрива на галерията, бяха оглушителни, когато Фойл и Робин Уенсбъри се връщаха от карнавала в Двореца на Борджиите.
Те бяха все още в костюми — Фойл в червено-черното трико, дублиращ Цезар Борджия, а Робин носеше сребърна инкрустирана рокля на Лукреция Борджия. Бяха си сложили гротескни кадифени маски. Контрастът между ренесансовите им костюми и модерните дрехи около тях им донесе купища подигравки и освирквания. Даже лобо, постоянни посетители на Испанската стълба, нещастните криминални рецидивисти, които бяха с изгорена четвъртина от мозъка чрез фронтална лоботомия, излизаха от мрачната си апатия, за да погледнат. Тълпата кипеше около тях, докато слизаха в Галерията.
— Поги — повика тихо Фойл, — Анжело Поги? Някаква сводница прокле с дрезгав глас.
— Поги? Анжело Поги? — питаше с безстрастен глас Фойл. — Казаха ми, че мога да го намеря на тази стълба през нощта. Анжело Поги? Една блудница спомена майка му.
— Анжело Поги? Десет кредита на човека, който ми го покаже — Фойл бе обграден от протегнати ръце, някои мръсни, някои парфюмирани, но всички алчни. Той поклати глава. — Първо ми го покажете.
Яростта на римляните заплющя около него.
— Поги? Анжело Поги?
След шест седмици разтакаване по Испанската стълба, капитан Питър Янг Йоувил накрая чу думите, които се надяваше да чуе. Шестседмичното му досадно превъплъщение в самоличността на някой си Анжело Поги, помощник-готвач на „Ворга“, умрял отдавна, най-после бе възнаградено. По принцип това бе хазартен риск, предприет, когато Централното разузнаване представи сведения на капитан Янг Йоувил, че някой старателно издирва екипажа на кораба на Пристейн „Ворга“ и плаща солидно за информация.
— Това е изстрел в тъмнината — беше Казал Янг Йоувил, — но Гъли Фойл, АS 128/127:006 направи налудничав опит да взриви „Ворга“. А двадесет паунда ПирЕ си струват риска да се опита.
И сега той се заклати нагоре по стълбите в посока към мъжа в ренесансов костюм и маска. Беше увеличил теглото си с четиридесет паунда чрез въздействие върху жлезите. Бе променил цвета на кожата си чрез манипулация в диетата. Особеностите на лицето му, които не приличаха на ориенталски, а по-скоро наподобяваха удължените като на сокол черти на потомствен американски индианец, лесно придобиваха едно благонадеждно изражение с малка игра на мускулите.
Разузнавачът се качваше по Испанската стълба — дебел готвач с лукаво изражение на лицето. Той протегна ръка, в която държеше замърсени пликове по посока на Фойл.
— Еретични картини, сеньор? Потайни християни. Коленичили, молещи се, пеещи псалми, целуващи кръст? Много еретични. Непристойни, сеньор. Ще послужат за развлечение на Вашите приятели… Ще развълнуват всяка лейди.