— Не — Фойл отстрани картините от себе си. — Аз търся Анжело Поги.
Янг Йоувил сигнализира тайно. Неговият екип, които се намираше на стълбата, започна да фотографира и записва разговора, без да прекрати сводниченето и блудстването. Секретният език на разузнавачите на Вътрешно-планетарните армейски сили им позволяваше да разговарят около Фойл и Робин посредством гримаси, подсмърчания, жестове, пози и движения. Това беше древният китайски език на знаците, подавани чрез вежди, клепачи, върхове на пръстите и безкрайно малки движения на тялото.
— Сеньор? — изхриптя Янг Йоувил.
— Анжело Поги?
— Да, сеньор. Аз съм Анжело Поги.
— Помощник-готвачът на „Ворга“ ли? — като очакваше изявата на същия ужас, показан вече от Форест и Орел, който той най-накрая си беше обяснил, Фойл протегна ръка и хвана Янг Йоувил за лакътя. — Наистина ли?
— Да, сеньор — спокойно отговори Янг Йоувил, — с какво мога да бъда полезен на Ваша милост?
— Може би тоя ще издържи — промърмори Фойл на Робин, — не изглежда изплашен, Може би той знае начина да избегнем блокажа.
— Искам информация от теб, Поги. Искам да купя всичко, което знаеш. Каквото и да знаеш. Каква е цената ти?
— Но сеньор! Аз съм човек на години и с голям опит, Целият ми опит и знания не могат да се купят наведнъж. Трябва да ми се плаща парче по парче. Кажете от какво се интересувате и аз ще назова цената. Какво искате?
— Ти си бил на борда на „Ворга“ на 16-септември 2336 година.
— Това ще струва десет кредита. Фойл се усмихна весело и плати.
— Там бях, сеньор.
— Искам да ми разкажеш за кораба, покрай който минахте близо до астероидния пояс — разрушения „Номад“. Вие минахте покрай него на шестнадесети септември, „Номад“ сигнализира за помощ, но „Ворга“ го подмина. Кой даде заповедта?
— О, сеньор!
— Кой даде тази заповед и защо?
— Защо питате, сеньор?
— Няма значение защо питам. Кажи колко искаш и говори.
— Трябва да зная с каква цел е зададен въпросът и после ще отговоря, сеньор — Янг Йоувил се засмя мазно. — И аз ще платя за своята предпазливост, като намаля цената. Защо се интересувате от „Ворга“ и „Номад“ и това шокиращо изоставяне в Космоса? Вие ли бяхте нещастникът, с когото постъпиха така жестоко?
„Той не е италианец! Произношението му е перфектно, но строежът на изреченията е погрешен. Никой италианец не би подредил думите така“ — предаде Робин.
Фойл застина в тревога. Очите на Янг Йоувил, тренирани да наблюдават и правят заключение от най-малките подробности, схванаха промяната в поведението. Той веднага разбра, че се бе провалил по някакъв начин. Веднага сигнализира това на екипа си.
На Испанската стълба внезапно избухна шумна кавга, Фойл и Робин веднага се оказаха в центъра на тълпа разярени хора, които крещяха и се биеха. Екипът на разузнаването се състоеше от майстори в организирането на подобни сцени, предназначени да предотвратят джонтирането. Те знаеха как да подберат момента и как да действат, за да изкарат всеки човек от равновесие и да го предизвикат да се разкрие. Успехът им се базираше на простия факт, че между неочакваното нападение и отбранителната реакция винаги съществува промеждутъчно разпознавателно време. Разузнавачите използваха именно това време, за да идентифицират личността, и успехът им винаги беше гарантиран.
За част от секундата Фойл бе блъснат, повален на колене, ударен през челото, съборен на стъпалата, беззащитно проснат по гръб. Маската бе отскубната от лицето му, част от дрехите му накъсани и той беше готов за работата на идентифициращите Камери. След това, за пръв път в историята на разузнаването, разписанието им бе нарушено.
Появи се мъж с ужасно татуирано лице и дрехи, които пушеха и горяха. Пизракът беше толкова ужасяващ. че екипът замръзна по местата си и само го съзерцаваше. Вой премина през тълпата, скупчена на стълбите. при вида на страховитата сцена.
— Горящ мъж! Погледни! Горящ мъж!
— Но това е Фойл — промълви Янг Йоувил. Около четвърт минута призракът стоя тих, горящ, гледащ, но с невиждащи очи. След това изчезна. Мъжът, прострян на земята, също изчезна. Той се превърна в бързодвижещо се светлинно петно, което се промуши през тълпата, откри и унищожи камерите, звукозаписващите уреди и идентификационната апаратура. След това петното грабна момичето в ренесансова рокля и изчезна.
Испанската стълба се оживи отново, така болезнено, като че ли хората се съвземаха от кошмар. Невярващият екип на разузнаването се събра около Янг Йоувил.