„ВИЕ НАВЛЯЗОХТЕ В ЧАСТНИТЕ ПОКОИ НА РЕЗИДЕНЦИЯТА. МОЛЯ, ОТТЕГЛЕТЕ СЕ.“
„Никога не съм предполагал… Мислех, че са я убили там… Тя ме разпозна…“
„ВИЕ НАВЛЯЗОХТЕ В ЧАСТНИТЕ ПОКОИ НА РЕЗИДЕНЦИЯТА. МОЛЯ. ОТТЕГЛЕТЕ СЕ.“
„Свършено е с мен… Тя никога няма да ми прости Сега вероятно съобщава на Дейджинхам и Пристейн за мен.“
Вратата от приемната зала се отвори и за момент Фойл помисли, че вижда своя горящ двойник. Но осъзна че гледа блестящата коса на Джизбелла. Тя не помръдваше, стоеше и му се усмихваше с яростен триумф. Той се изправи.
„За Бога, няма да легна и да хленча.“
Без да бърза, Фойл излезе от коридора, хвана Джизбелла за ръката и я поведе обратно в приемната зала. Той не си направи труд да се огледа за Дейджинхам или Пристейн — те щяха да се появят в необходимия момент, въоръжени и с помощници. Усмихна се на Джизбелла, тя отговори, все още триумфираща.
— Благодаря за бягството ти преди малко, Гъли. Никога не съм предполагала, че ще бъда така задоволена.
— Бягство? Моя мила Джиз!
— Е!
— Не мога да опиша колко очарователно изглеждаш тази вечер. Ние изминахме дълъг път от Гуфр Мартел, нали? — Фойл се движеше към балната зала. — Ще танцуваме ли?
Очите й се разшириха от изненада, предизвикана от неговото самообладание. Тя му позволи да я съпроводи до балната зала и да я прегърне.
— Между другото, Джиз. Как успя да избегнеш Гуфр Мартел?
— Дейджинхам го уреди. Значи ти вече танцуваш, Гъли?
— Танцувам, говоря що-годе четири езика, изучавам науки и философия, пиша жалка поезия, подхвърлям се на идиотски експерименти, фехтувам като глупак, боксирам се като палячо… Накратко, аз съм прочутият Формейл от Церера.
— И Гъли Фойл вече го няма.
— Само за теб, мила, и за този, на когото си казала.
— Само на Дейджинхам. Съжаляваш ли, че му казах?
— Не мога да очаквам да се владееш като мен.
— Не, не можах. Името ти просто ми се изплъзна. Какво би платил, за да си затварям устата?
— Не се превземай, Джиз. Този инцидент ще ти донесе печалба от около 17 980 000 Кредита.
— Какво искаш да кажеш?
— Казах ти, че ще ти дам това, което остане, след като свърша с „Ворга“.
— И ти приключи с „Ворга“?
— Не, мила, ти приключи с мен. Но ще спазя обещанието си. Тя се засмя.
— Щедрият Гъли Фойл. Бъди още по-щедър, Гъли. Остави тези неща. Забавлявай ме малко.
— Да лая като куче ли? Не зная как, Джиз. Трениран съм само да преследвам — нищо друго.
— И аз убих тигъра. Задоволи ме напълно, Гъли. Ти спомена, че си близо до „Ворга“. И аз те унищожих, когато беше на половин крачка от финала. Така ли стана?
— Бих желал да съм на половин стъпка, но не съм, Джиз. Аз съм доникъде. Тази вечер съм тук, защото се опитвам да проследя една нова нишка.
— Бедният Гъли. Може би аз мога да ти помогна да се измъкнеш от тъмнината, в която се намираш. Мога да кажа, о, че съм сгрешила… или съм се пошегувала… че ти в действителност не си Гъли Фойл. Зная как да объркам Сол. Мога да го направя, Гъли… ако още ме обичаш.
Той погледна надолу към нея и тръсна глава.
— Никога не е имало любов между нас, Джиз. И ти го знаеш. Твърде дълбоко съм поел към една цел и не мога да бъда нищо друго освен преследвач.
— Твърде устремен към една цел, за да бъдеш нещо друго освен глупак!
— Какво искаш да кажеш, Джиз? Дейджинхам уреди да се измъкнеш от Гуфр Мартел… Ти знаеш как да объркаш Сол Дейджшнхам? Какво ще направиш с него?
— Работя за него. Аз съм един от неговите куриери.
— Искаш да кажеш, че те е изнудвал, заплашил те е, че ще те изпрати обратно в Гуфр Мартел, ако ти не…
— Не. Решихме го в минутата, в която се видяхме. Той започна да ме оплита, а накрая стана обратното — аз оплетох него.
— Как да те разбирам?
— Не можеш ли да познаеш?
Той я погледна. Очите й не се виждаха, но той разбра.
— Джиз! С него?
— Да.
— Но как? Той…
— Трябва да съм предпазлива, То е… Не искам да се впускам в подробности, Гъли.
— Добре. Той все още не се е върнал.
— Върнал?
— Дейджинхам. За да ме залови.
— О. Да, разбира се — Джизбелла се засмя отново, а след това заговори с нисък, ядосан глас. — Ти не знаеш по каква хлъзгава плоскост се движеше досега, Гъли. Ако беше започнал да ми се молиш за прошка, да ме подкупваш или се беше опитал да ме заблудиш с любовни обяснения… За Бога, щях да те унищожа. Щях да съобщя на целия свят кой си ти… Да го изврещя от покрива на къщата.
— Какви ги говориш?
— Сол няма да се върне. Той не знае. Можеш да вървиш по дяволите, ако искаш. — Не ти вярвам.
— Да не мислиш, че му тряббаше толлова време, за да те хване? На Сол Дейджинхам?
— Но защо не му каза? След като избягах по този начин…