— Да.
— Защо?
— Христе! О, Христе, помогни ми!
— Защо?
— О, Иисусе!
— Аз бях на борда на „Номад“, Кемпси. Защо ме оставихте да гния?
— Иисусе, помогни ми! Христе, избави ме!
— Аз ще те избавя, Кемпси Ако отговориш на въпросите. Защо ме оставихте да гния.
— Не можехме да те вземем.
— Защо не можехте?
— Имаше бежанци на борда.
— О, правилно съм предположил тогава. Вие превозвахте бегълци от Калисто?
— Да.
— Колко?
— Шестстотин
— Доста са, но можеше да се намери място за още един човек. Защо не ме взехте?
— Бяхме изхвърлили бежанците.
— Какво! — извика Фойл.
— Зад борда. Всичките шестстотин. Съблякохме ги, взехме дрехите им, парите, скъпоценностите, багажа. Изхвърляхме ги през люка на партиди. Христе! Дрехи из целия кораб. Писъци и… Иисусе! Да можех да ги забравя! Голите жени, посинели, с голи гърди. Въртящи се зад кораба. Дрехи навсякъде из кораба… Шестстотин… През люка!
— Ти, кучи сине! Това е изнудване! Взели сте парите и изобщо не сте мислили да ги върнете на Земята.
— Беше изнудване.
— И затова значи не ме взехте на борда?
— Трябваше да те изхвърлим и теб рано или късно.
— Кой даде заповедта?
— Капитанът.
— Името му. — Джойс. Линдси Джойс.
— Адрес? — Колония „Склотски“, Марс.
— Какво! — Фойл бе като ударен от гръм. — Той е склотски? Искаш да кажеш, че след едногодишно преследване аз няма да мога да го докосна… да го нараня… да накарам да изживее това, което аз съм изживял? Отдалечи се от измъчения мъж върху масата, самият той изживявайки не по-малки мъки от разочарование.
— Един склотски! Нещо, което никога не съм предвиждал… След като приготвих тази каюта за него… Какво ще правя? Какво, в името на Бога, ще правя сега? — ревеше яростно той с избухнало клеймо върху лицето.
Върна се към действителността, когато чу отчаяния стон на Кемпси. Отиде до масата и се наведе над разрязаното тяло.
— Нека го разтълкуваме за последен път. Този склотски, Линдси Джойс, даде заповедта за изхвърлянето на бежанците, така ли?
— Да.
— И да ме оставите да изгния?
— Да. Да. В името на Бога, стига. Остави ме да умра.
— Живей, ти, свиня такава, проклет безсърдечен мръсник! Живей без сърце. Живей и страдай. Ще те оставя жив завинаги, ти…
С ъгъла на очите си Фойл забеляза проблясване. Той погледна нагоре. През широкия квадратен отвор се показа неговият горящ образ-подобие. Когато Фойл скочи към отвора, призракът изчезна.
Фойл излезе от каютата и се насочи към главните контролни уреди, където наблюдателната сфера му даваше обзор от двеста и седемдесет градуса. Горящият човек не беше никъде в обхвата.
— Не е реален — промърмори той. — Не може да бъде реален. Това е знак. Знак за добра сполука… ангел пазител. Той ме спаси на Испанската стълба. Той ми съобщава да продължа напред и да намеря Линдси Джойс
Той се затича към пилотското кресло, запали двигателя на яхтата и излетя с пълно ускорение.
„Линдси Джойс. Колония «Склотски». Марс“ — мислеше той, докато ускорението го притискаше дълбоко в пневматичното пилотско кресло. — „Един склотски — човек без чувства, без удоволствия, който не може да усети болка. Лишен от всички първични инстинкти. Как ще го накажа? Да го измъчвам? Да го затворя в каютата и да го накарам да почувства това, което аз изпитах на «Номад»? Проклятие! Та той е като мъртъв. Мъртъв е. И аз трябва да измисля какво да направя на едно мъртво тяло, за да изпита болка. Да дойда толкова близо до самия край и да ми затворят вратата под носа… Тазова проклето осуетяване на разплатата… Отмъщенията стават само в мечтите… никога в реалността.“
След един час той се освободи от яростта, разкопча се от креслото и си спомни за Кемпси. Отиде до операционната. Екстремното ускорение при излитането беше повредило кръвната помпа и тя бе убила Кемпси. Внезапно Фойл бе обладан от нов обрат в страстите си — почувства отвращение към себе си. Опита се неуспешно да се пребори с това чувство.
— Какво ти става? — прошепна той. — Мисли за шестстотинте изхвърлени… Мисли за себе си. Да не би да се превръщаш в християнин, който си подава втората буза и хленчи за прошка? Оливия, какво направи ти с мен? Дай ми сила, а не страх…
Независимо от това той отвърна очи, когато изхвърляше тялото.
13.
ВСИЧКИ ЛИЦА, ЗА КОИТО Е ИЗВЕСТНО, ЧЕ СА НА РАБОТА ПРИ ФОРМЕЙЛ ОТ ЦЕРЕРА ИЛИ СА СВЪРЗАНИ С НЕГО В КАКВАТО И ДА Е СТЕПЕН, ДА БЪДАТ ЗАДЪРЖАНИ ЗА РАЗПИТ.
ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ НА КОМПАНИЯТА ДА СЛЕДЯТ СТРИКТНО ЗА ПОЯВЯВАНЕТО НА ЛИЦЕТО ФОРМЕЙЛ ОТ ЦЕРЕРА И ДА ДОКЛАДВАТ СВОЕВРЕМЕННО ЗА ТОВА НА ЛОКАЛНИЯ МИСТЪР ПРЕСТО.