ВСИЧКИ КУРИЕРИ ДА ИЗОСТАВЯТ НАСТОЯЩИТЕ СИ ЗАДАЧИ И ДА ДОКЛАДВАТ ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА НОВИТЕ ЗАПОВЕДИ ПО СЛУЧАЯ ФОЙЛ.
ДА БЪДЕ ОБЯВЕН НЕПРИСЪСТВЕН ДЕН В БАНКИТЕ ПОРАДИ ВОЕННАТА КРИЗА, ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ ЕВЕНТУАЛЕН ОПИТ НА ФОРМЕЙЛ ДА СЕ СНАБДИ С ПАРИЧНИ СРЕДСТВА.
ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ПРАВИ ИЗДИРВАНИЯ ЗА КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ „ВОРГА“, ДА БЪДЕ СЪОБЩЕНО В ДВОРЕЦА НА ПРИСТЕЙН ЗА ПРОВЕРКА.
ВСИЧКИ РЕГИСТРАТОРИ НА КОСМОДРУМИТЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПЛАНЕТИ ДА БЪДАТ ИЗВЕСТЕНИ ПРИ ПРИСТИГАНЕ НА ФОРМЕЙЛ. КАРАНТИННИТЕ И МИТНИЧЕСКИ СЛУЖБИ ДА ПРОВЕРЯВАТ ВСИЧКИ КАЦАНИЯ.
КАТЕДРАЛАТА СЕНТ ПАТРИК ДА БЪДЕ ПРЕТЪРСЕНА И НАБЛЮДАВАНА.
ПАПКИТЕ НА „БОНИС И УИГ“ ДА БЪДАТ ПРОВЕРЕНИ ЗА ИМЕНАТА НА ОФИЦЕРИТЕ И КОСМОНАВТИТЕ ОТ „ВОРГА“, КОИТО ПО ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОСИГУРЯТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ФОЙЛ.
КОМИТЕТЪТ ПО ВОЕННИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ДА СЪСТАВИ СПИСЪК НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВРАГОВЕ. КАТО НА ПЪРВО МЯСТО СЕ ВПИШЕ ИМЕТО НА ФОЙЛ.
ОБЯВЯВА СЕ НАГРАДА В РАЗМЕР НА ЕДИН МИЛИОН КРЕДИТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ЗАДЪРЖАНЕТО НА ФОРМЕЙЛ ОТ ЦЕРЕРА, ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО ГЪЛИВЕР ФОЙЛ. ГЪЛИ ФОЙЛ, НАМИРАЩ СЕ ПОНАСТОЯЩЕМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ВЪТРЕШНИТЕ ПЛАНЕТИ.
ПРЕДИМСТВО! СПЕШНО!
След двеста години колонизация борбата за опазване на въздуха на Марс бе в такава критична фаза, че Законът за Вегетативния линч още бе в действие. Смяташе се за тежко престъпление всяка заплаха за унищожаване на зелени площи, поради жизнената им необходимост за трансформирането на богатата на въглероден двуокис атмосфера на Марс в кислородна. Дори отделните стръкчета трева бяха свещени. Не беше необходимо да се поставят надписи „Пазете тревата“. Човек, който се отклони от алеята и се движи по моравата биваше моментално застрелян. Жена, която откъсне цвете, биваше безмилостно убита. Случаите на подобна внезапна смърт в течение на две столетия бяха внушили такова уважение към зелените растения, че то се бе превърнало почти в култ.
Фойл си припомни това, докато бързаше към марсианския Сен Мишел. Той бе джонтирал директно от аеродрума Сиртис до платформата в началото на дългата четвърт миля алея, която прекосяваше зелените поля до марсианския Сен Мишел. Остатъкът от разстоянието трябваше да се премине пеша. Подобно на оригиналния Мон Сен Мишел край френското крайбрежие, марсианският Сен Мишел беше величествена готическа катедрала с островърхи кули и контрафорси, мержелеещи се във височината и устремени към небето. Океански вълни обкръжаваха Мон Сен Мишел на Земята. Зелени вълни от трева заобикаляха марсианския Сен Мишел. И двете бяха крепости. Мон Сен Мишел е била крепост на вярата преди официалната религия да бъде забранена. Марсианският Сен Мишел беше крепост на телепатията. В нея живееше единственият пълен марсиански телепат — Сигурд Магсман.
— Ето ти и защитниците, които пазят Сигурд Магсман — мърмореше си Фойл. — Първо, Слънчевата система; второ, военното положение; трето, Дейджинхам, Пристейн и компания; четвърто, самата крепост; и пето, униформената охрана, слугите, обслужващите и почитателите на брадатия мъдрец, когото всички познаваме така добре. Сигурд Магсман, който продава своята невероятна способност на невероятни цени…
Фойл се заля от смях.
— Но има и шесто, което зная само аз — Сигурд Магсман има ахилесова пета. Защото платих един милион кредита на Сигурд Трети, или може би беше Четвърти?
Той премина през външния лабиринт на марсианския Сен Мишел, използвайки фалшифицираните си препоръчителни писма и се изкуши чрез измама или насила да си уреди аудиенция при самия Соломон, но времето го притискаше, а неговите врагове бяха близо. Той не можеше да си позволи да задоволи любопитството си изцяло. Вместо това, той акселерира, превърна се в петно и намери скромната къщичка, разположена в оградена със стена градина във вътрешността на марсианския Сен Мишел. Тя беше с обикновени прозорци и сламен покрив и можеше да бъде взета за колиба. Фойл се промъкна вътре.
Три приятни бавачки седяха неподвижно в люлеещи се столове с плетива в ръце. Петното, което всъщност беше Фойл, застана зад тях и тихо ги зашемети с помощта на ампули. Тогава дезактивира. Погледна към престарялото дете, едно съсухрено, сбръчкано момченце, което седеше на пода и си играеше с електрическо влакче.