„Достат. кол.“ — отговори хорът.
Джозеф подаде една колба. На нея имаше етикет с надпис „Лунг, Кат, с. с., хематоксилин и еозин“.
— Витамин? — предложи той.
След като Фойл не отговори, Джозеф взе голямо хапче от колбата, сложи го в лулата си и запали. Смукна веднъж и даде знак. Три момичета се появиха пред Фойл. Лицата им бяха татуирани отвратително. На челото на всяка от тях бе изписано името й: ДЖОАН, МОЙРА и ПОЛИ. В основата на букбата О на всяко име имаше малко кръстче.
— Изберете — каза Джозеф, — при Учените хора важи естественият подбор. Действайте научно в избора си. Бъдете генетичен
Фойл припадна отново. При това ръката му се плъзна от носилката и неволно се насочи към Мойра.
— Достат. кол.
Намираше се в цилиндрична зала. Тя бе пълна със занемарена старинна апаратура: центрофуга, операционна маса, изпочупен флуорограф, автоклави, кутии с ръждясали хирургически инструменти.
Бяха привързали Фойл към операционната маса, докато бълнуваше и се мяташе. Нахраниха го, избръснаха го и го изкъпаха. Двама мъже завъртяха центрофугата наръка. Тя произвеждаше ритмичен шум, подобен на удряне на боен барабан. Насъбралите се започнаха да тропат и пеят.
Включиха стария автоклав. Той вреше и кипеше и, съскайки, пълнеше залата с пара. Включиха стария флуорограф. От късото съединение, с пращящо съскащ звук блеснаха светкавици в пълната с пара зала.
Десетфутова неясна фигура се появи над масата. Беше Джозеф на кокили. Носеше хирургическо кепе, хирургическа маска и мантия, висяща от раменете му до пода. Мантията беше сложно избродирана с червени и черни конци, илюстрирана с анатомическите органи на тялото. Джозеф представляваше зловещ гоблен:
— Кръщавам те Номад! — напяваше Джозеф.
Шумът затихна. Джозеф надвеси ръждива кутия над тялото на Фойл. Замириса силно на етер. Фойл загуби и остатъците от съзнание и потъна в мрак. В съня му „Ворга-Т“:1339 се появяваше отново и отново, набираше скорост по курс към Слънцето, пробиваше с взрив кръвта и съзнанието на Фойл, докато той не започна да крещи за отмъщение.
Той неясно си спомняше измиването, храненето, тропането и песните. Накрая се събуди окончателно. Беше тихо. Лежеше в легло. Момичето Мойра бе в леглото с него.
— Коя си ти? — изграка Фойл.
— Твоята жена, Номад.
— Какво?
— Твоята жена. Ти ме избра, Номад. Ние сме съпрузи.
— Какво?
— Научно бракосъчетание — каза гордо Мойра. Тя повдигна ръкава на нощницата си и му показа ръката си. Беше обезобразена с четири грозни разреза.
— Аз бях белязана с нещо старо, нещо ново, нещо — взето назаем, и нещо синьо. Фойл се измъкна с усилие от леглото.
— Къде сме сега?
— В нашия дом.
— Какъв дом?
— В твоя. Ти си един от нас, Номад. Трябва да се жениш всеки месец и да имаш много деца. Това ще бъде научно. А аз съм първата ти съпруга.
Фойл я изостави и започна да проучва обстановката. Намираше се в главната кабина на малък ракетен кораб от ранните години на двадесет и трети век — вероятно частен кораб. Главната кабина бе превърната в спалня. Той надникна през илюминаторите и огледа. Корабът бе вграден в масата на астероида, свързан с проход с главното тяло. Той продължи да оглежда. Две по-малки кабини бяха пълни с пълзящи растения за кислород. Машинното помещение бе превърнато в кухня. Имаше свръхенергийно гориво в резервоарите, но то захранваше горелките на малка печка върху ракетните кожуси. Контролната кабина сега бе гостна, но контролните уреди бяха все още в ред
Той се замисли:
Отиде обратно в кухнята и прекъсна печката. Свърза горивните резервоари към оригиналните ракетни горивни камери. Мойра го следеше учудена.
— Какво правиш, Номад?
— Трябва да се измъкна оттук, момиче — изграчи Фойл. — Имам да разчиствам сметки с кораб, наречен „Ворга“. Ще се чупя с тоя кораб и това си е.
Мойра тревожно се дръпна назад. Фойл видя погледа в очите й и се хвърли към нея. Бе толкова осакатен, че тя успя лесно да се измъкне. Мойра отвори уста и нададе пронизителен вик. В този момент мощен металически звън изпълни кораба. Отвън беше Джозеф със своите събратя с дяволски лица, удрящи в металния корпус и пресъздаващи церемониалния ритуал за новобрачните. Мойра пищеше и се извърташе, докато Фойл търпеливо я преследваше. Хвана я в ъгъла, скъса нощницата й, върза я с нея и запуши устата й, Мойра шумеше достатъчно силно, за да вдигне накрак целия астероид, но научният ритуал бе по-звучен.
Фойл завърши грубите кърпежи на машинната зала. Той вече бе почти експерт. Хвана вързаното момиче и го заведе до главния изход: