— Разбира се, че е той.
— Ограбен от тези негодници, сега седи пленен в някое затънтено място. Знаеш ли какво смятам да направя?
— Да го освободиш.
— Вярно! Но в такъв случай е необходимо преди всичко да разбера къде е той. Нали?
— Разбира се.
— И това ще трябва да ми кажат сега пленниците.
— Трябва, но няма да ти кажат; предварително ти го заявявам. Но опитай, за да се успокоиш!
Отново слязохме до средната палуба, обаче не взехме Квимбо с нас. Лордът се обърна най-напред към капитана, но не получи никакъв отговор. Както и да говореше, заплашително, предупредително или гневно, китаецът не си отвори устата нито веднъж. След това Рафли опита при другите. Имаше същия неуспех — не му отговориха на нито един въпрос. Ядосан от това, той ми подхвърли:
— Да накарам ли да бичуват тези кучета?
— Имаш ли това право, сър?
— Pshaw! Дали го имам или не, ми е безразлично; ще направя каквото искам.
— Безполезно!
— Ще видим!
— Нямам нищо против! Всеки от тях си е заслужил порядъчна порция бой. Но така само ще им направиш удоволствие.
Удоволствие ли? Странен вкус! Та кой би могъл да изпита удоволствие от солидна порция бой?
— Тези закоравели престъпници. Знаят много добре, че ги очаква сигурна смърт, че за тях няма милост, и ще внимават да не ти издадат тайните си. Колкото по-настойчив се показваш, толкова по-голямо ще бъде злорадството им. Не можеш да измъкнеш нищо дори и в предсмъртния час от хора, за които бог и дявол, ад и небе, блаженство и проклятие са съвсем безразлични неща.
— Но нали трябва да науча къде да търся този мистър Бонтверкер!
— Сигурно е, че няма да го научиш от тези подлеци. Има и други начини.
— Какви?
— Нали изобщо искаше да тръгваш за Ява. Насочвай яхтата към Тйелатяп, закъдето е трябвало да изпрати писмото си Бонтверкер.
— Но до кого е писал? Не знаем това.
— Може да се разбере там.
— Едва ли. Такива писма се държат в тайна.
— И въпреки това обещавам да разбера до кого е писано още първия ден.
— Ето това е мъжка дума! Идваш ли с мен?
— Да. Още от преди бях взел това решение; положително ще дойда с тебе. Трябва да разберем къде ще очакват отговора на писмото на Бонтверкер.
— А ако не успеем да узнаем това? Не е ли възможно да открием мястото, където се намира, по някакъв друг начин?
— Ще се опитам. Наблюдавай внимателно очите на капитана, докато говоря с него. Струва ми се, че първо ще се усмихне подигравателно, но след това ще се изплаши.
— Какво ще му кажеш?
— Веднага ще чуеш. Убеден съм, че Квимбо не е могъл да запомни правилно китайското наименование.
От само себе си се разбира, че бяхме говорили на английски и китайците не ни бяха разбрали или почти нищо не бяха разбрали. Сега насочих фенера така, че лицето на капитана бе силно осветено, и се обърнах към него на родния му език:
— Ще ми кажеш ли името си?
Той не отговори; нищо по лицето му не издаваше, че беше чул думите ми.
— Също така ми се иска да знам къде се е дянал минхер Бонтверкер, когото сте пленили — продължих аз.
Абсолютно същото мълчание и същата безизразност.
— Мълчанието ти е безполезно — продължих да говоря аз.
— Все пак ще го намерим, защото ще отплаваме за Ху-Ниао.
Наблегнах на това китайско име, за което Квимбо твърдеше, че било вярно. Капитанът наостри изненадан за момент слух, после по лицето му се плъзна израз на подигравателно задоволство. Престорих се, че не забелязвам това, и добавих бързо:
— А ето че сбърках, исках да кажа, че ще отплаваме за Ху-Киао.
Внимателно го наблюдавах при произнасянето на тази дума, която се различаваше от предишната само по замяната на Н с К, и забелязах, че се уплаши, но се помъчи да не издаде това. Аз бях доволен, обърнах му гръб и напуснах средната палуба, последван от Рафли. Горе той ме попита:
— Каква беше целта на тези въпроси? Каза, че си сбъркал нещо, но аз не забелязах нищо подобно.
— Така ли? Но нали наблюдаваше лицето му?
— Йес.
— Видя ли нещо?
— Йес. Първо тайно в себе си се смееше и злорадствуваше, но после, изглежда, се уплаши.
— Точно така. Знаеш, че още от преди не вярвах, че Ху-Ниао — Тигър-птица може да бъде името на местността. Квимбо сигурно не е чул добре или не е запомнил правилно името. Започнах да търся подобни думи и вместо Ниао намерих Киао. Ху-Киао означава Мост на тигрите, а така вече може спокойно да бъде наречено някое място. Става въпрос за някакъв полуостров, или както Квимбо се изрази по неговия обичаен начин, за остров, от който води път към сушата. Вероятно под «Тигровия мост» трябва да разбираме тази тясна ивица земя, този път, който свързва острова със сушата.